За българските работодатели намирането на кадри се превръща в истински кошмар. Компаниите, които искат да намерят квалифициран стругар например, трябва да плащат на агенциите за човешки ресурси и да чакат с месеци. Възрастните експерти се пенсионират, а младите нямат интерес към техническите професии или пък им липсват необходимите умения, пише The Economist.

Изданието цитира статистическите данни, според които работната сила в България се е свила с 6% от 2008 година насам. Засилената емиграция и ниската раждаемост влошават допълнително перспективите, като до 2050 година се очаква общият брой на хората в трудоспособна възраст да намалее с една трета.

В цяла Европа се наблюдава една и съща тенденция - хората живеят по-дълго, но имат по-малко деца. Този процес е факт и в други развити икономики, но на Стария континент обръщането му може да се окаже доста по-трудно, защото гражданите на ЕС могат да пътуват свободно и да работят където си пожелаят, но в същото време държавите от Общноста нямат единна фискална политика, нито пък обща стратегия за справяне с проблемите на застаряващото население.

Инвеститорите също са наясно с този недостатък. Дълговата криза в началото на изминалото десетилетие показа, че единната ставка на лихвените проценти и инфлацията не са достатъчни, за да гарантират стабилността на валутния съюз. Регулациите върху трудовия пазар също трябва да бъдат унифицирани, ако Брюксел иска да намали пропастта, която съществува между бедните и богатите членове на Съюза.

Но демографията също може да се превърне в разделителна линия, но този процес не попада достатъчно често във фокуса на вниманието на политиците, пише още изданието.

Въпреки че в Европа всяка година броят на имигрантите е по-висок от този на напускащите, прогнозите на ООН сочат, че до 2050 година населението на Стария континент ще намалее с около 5%. Дотогава средностатистическият европееец ще е 47-годишен - с 9 години по-възрастен отколкото в началото на века и със 7 години по-възрастен от средностатистическия американец.

През 2015 година на всеки четирима работещи европейци се падаше по един пенсионер над 65-годишна възраст. През 2050 година това съотношение ще е две към едно в Европа и три към едно в САЩ.

В някои държави обаче ситуацията е още по-тежка. Испания и Италия, например, се очаква да загубят близо една четвърт от работната си сила до 2050 година. За същия период населението на страните в южната и източната част на континента ще се понижи с около 10%. Свиването на броя на трудоспособните граждани означава, че и икономическият растеж в тези страни ще намали значително своите темпове, а в същото време увеличаващите се разходи за пенсии и здравни услуги водят до увеличаване на държавния дълг, пише още The Economist.

Според изданието държавите от ЕС могат да бъдат разделени на три основни групи. Жените в западните и северните части на Стария континент раждат средно по повече деца, отколкото останалите (единственото изключение е Германия). Въпреки че и там раждаемостта е под 2.1 (нивото, необходимо за поддържане на естествената репродукция), населението им нараства заради силния поток на имигранти от чужбина.

източник: The Economist

Втората група е тази на държавите от Южна Европа, където населението плавно намалява или запазва едно и също равнище през последното десетилетие. Раждаемостта е ниска, а в някои страни емигрантите са повече от имигрантите. Типичният пример е Италия, където много хора напускат работната сила още преди да навършат пенсионна възраст, а липсата на адекватни социални глижи за децата означава, че много жени изобщо не се връщат на работа, след като станат майки, защото няма кой да гледа децата им. Едва половината от жените над 50-годишна възраст са заети.

Ако високата безработица се запази и през следващите две десетилетия, през 2050 година броят на италианците над 50-годишна възраст, които са извън работната сила, ще бъде по-голям от този на работещите.

В третата група попадат страните от Централна и Източна Европа. Там населението намалява с най-силни темпове, най-вече заради засилената емиграция. Над 2.5 милиона румънци например живеят в други държави от ЕС. Това се равнява на около една пета от населението в трудоспособна възраст. Освен това в тези държави участието на жените и възрастните хора в работната сила е сравнително ниско, като т. нар. Прибалтийски републики (Литва, Латвия и Естония) са единственото изключение.

Полша и Унгария прилагат различни политики за насърчаване на раждаемостта, но в повечето случаи те не работят или оказват минимален позитивен ефект.

Тези демографски процеси влошават икономическите различия в рамките на Европейския съюз. Страните от южните части на континента (в това число и България) остават в непривилегирована позиция. Производителността на труда там все още е много по-ниска, а свиващата се работна сила означава, че растежът ще продължи да се забавя.

С присъединяването си към ЕС в началото на XXI век гражданите на тези държави вярваха, че ще успеят да изравнят жизнения си стандарт с този на "богатите" западноевропейци. За много от тях отпадането на ограниченията за пътуване и работа зад граница бяха сред най-ценните придобивки на евроинтеграцията. Сега се оказва, че именно този процес нанася един от най-тежките удари върху техните икономики.

Хърватия например е загубила 5% от населението си, след присъединяването си към ЕС през 2013 година. Сега страната настоява Брюксел да дискутира по-активно демографските различия и да вземе мерки за тяхното преодоляване.

Кога населението на Земята ще спре да расте? Образованието и урбанизацията са най-важните фактори, които могат да повлияят върху спада на раждаемостта в световен мащаб


Както и в Америка, вътрешната миграция в рамките на Европейския съюз се движи към по-динамичните градове и региани. В изоставащите области населението като цяло е по-възрастно и по-слабопродуктивно. Брюксел обаче разполага с бюджет, който е насочен именно към кохезионната политика, но той е сравнително малък е не е толкова ефективен, колкото националните инструменти за преразпределяне на средства от бедните към богатите региони.

Но със застаряването на населението, Европа все по-силно ще се нуждае от инструменти и политики за справяне с демографските проблеми. Жените и възрастните хора трябва да бъдат стимулирани да развиват професионалната си кариера. Ако италианките бяха склонни да работят колкото германките, работната сила в Италия щеше да е с 14% по-висока.

Към днешна дата държавите от Севера са постигнали най-големи успехи в тази посока. В началото на века Германия предприема мащабна пенсионна реформа, която обвързва пенсиите в по-голява степен с трудовия стаж и размера на вноските, което стимулира хората да остават по-дълго на работа. През 2000 година делът на възрастните хора в работната сила на Германия е идентичен с този на Гърция и Италия, а днес е третият най-висок в ЕС, припомня The Economist.

От друга страна политиките, насочени директно към демографските проблеми, не могат да бъдат "панацея" сами по себе си. Според анализите на Европейската банка за възстановяване и развитие, борбата с корупцията и повишаването на ефективността в работата на държавните институции също са важна част от процеса на "задържане" на младите трудоспособни хора в родните им държави.

Оцеляването на техните икономики ще зависи именно от тези усилия, посочва още изданието.