Вече има реакция на пазара след предприетите от държавата мерки за цените на храните. Oгромна част от цените при хранителните продукти са започнали да влизат в промоции до 25%. Това коментира служебният министър на земеделието Явор Гечев пред БНТ. По думите му обаче, икономическият ефект не трябва да е епизодичен, стремежът е към траен подход, който да не е за сметка на производителите.

Според Гечев, държавата може да въведе различни видове мерки, включително електронни етикети за основни продукти в магазините.

"Електронният етикет е малък компютър. В редица държави това е етикетът, който има фискална памет и е свързан с редица платформи, които проследяват цените онлайн. Можем да въведем подобни етикети за редица продукти, които проследяваме".

Ще поканим веригите да съдействат на този процес, няма да водим войни, повтори Гечев и отново напомни, че държавата разполага с още много ресурс, който може да бъде използван.

"При тези цени ние смятаме, че има достатъчно пространство да се помогне и на самите производители, вдигайки изкупните цени, защото ако правиш промоция - намаляване на цените на доставчиците за сметка на производителите - това е особен вид натиск", обясни Гечев.

Над 90% е надценката на храни в търговските вериги. И всичко е законноНелоялни практики, съмнения за необосновано високи печалби и редица други нарушения, ощетяващи правата на потребителите, са открити при анализа на цените на основни хранителни продукти в търговските вериги у нас.

Почти е завършена информационната платформа за цените на продуктите, готова е и първата наредба за контрола на хранителната верига от внос до щанд. Работи се и по още една наредба, която забранява т.нар. нелоялни търговски практики, чрез които търговците качват цените, обясни министърът.

Благоразумието едва ли ще свали цените, трябва да се води разумна политика и ако обществото взима повече блага, правителството също ще е по-благосклонно спрямо търговците, допълни той.

Още отсега започваме да прилагаме нормативна рамка, няма да чакаме Народно събрание, заяви Гечев и коментира, че надценката на продуктите в магазините не трябва да надвишава 20%.

"Надценката, която на щанда, съдържа в себе си N брой такси, включително реклами, позициониране на цена, табелка, етикет, допълнителни такси на оборот. Това ние смятаме, а и не само ние, това са добрите търговски практики, че трябва да е елемент от цената и да е включено в надценката".

"Всички данни, които ползваме, са публични. За да ги направим по-приложими, правим допълнителна електронна платформа, която медиите и гражданите всеки ден ще могат всеки ден да виждат. Ние стъпваме на истински данни, това не са измислени данни, те се подават и в Евростат", подчерта министърът.

В чуждата кошница: Ще следим храните в чужбина, за да борим спекулата у насТърговските представители на България ще събират данни за цените на над 20 основни хранителни продукти в чужбина

Вече стана ясно, че служебното правителство обмисля да въведе режим, при който търговците да уведомяват Комисията за защита на потребителите (КЗП), ако искат да поставят надценка от 20-25 % върху доставната цена на хранителните продукти. Така КЗП ще може да прецени дали и кого да провери, за да установи какъв е аргументът за надценката. Все още се обсъжда дали прагът да е 20 или 25%.

Целта на служебното правителство е цените да бъдат намалени с 20-30 %, коментира пред Нова тв министърът на икономиката Никола Стоянов. По думите му КЗП е направила близо 500 проверки за няколко седмици, при които са установени 480 нарушения, съставени са 205 акта.

„Проверките на големи вериги магазини започнаха от 15 февруари. Те са в координация с колегите от други институции. За съжаление, резултатите са изключително обезпокоителни. За първи път в историята на Комисията броят на нарушенията да надхвърля броя на проверките, които сме извършили“, това съобщи пред БНР Ангел Джалев, член на Комисията за защита на потребителите. Той посочи и примери за нелоялни търговски практики.

„Най-често срещана е разликата между цена на щанд и на каса. Това се е случвало на всеки един български гражданин, когато пазарува“. От данните от проведената кампания се вижда, че купувайки една стока, потребителят плаща не само обикновена надценка, която се сформира от икономически и инфлационни процеси, но плаща и много такси, които самата верига налага на производителите, от които закупува стоките.

КЗП отбелязва, че големите вериги не купуват стоките на борсови цени, както е при по-малките квартални магазини, а ги закупуват директно от производителите. Оказва се, че на производителите се начисляват и конкретни такси, които още повече завишават цената на стоката, тъй като те се плащат от крайния потребител, допълват от комисията.

3 лева за един хляб? Насъщният може да поскъпне още заради цената на трудаЗа очакваното повишение заговориха експерти и представители на бранша, след като на дневен ред отново излезе темата за връщане на 20-процентното ДДС

В същото време, Комисията за защита на конкуренцията съобщи, че разширява обхвата на проучването за нелоялни търговски практики от страна на големите хранителни вериги при доставката на селскостопански и хранителни продукти.

До настоящия момент са изискани данни от Комисията за защита на потребителите (КЗП), от асоциации на производители на хранителни продукти и от доставчици на определени продукти. Поетапно се очаква да постъпват документи.

Целта на проучването е събирането на надлежни данни и доказателства относно поведението на големите търговски вериги в отношенията им с техните доставчици – дали същите понасят необосновано тежки търговски условия, което рефлектира при формирането на цените към крайните потребители.