Хлябът – насъщният продукт на българската трапеза, може да ни струва над 3 лева през следващите месеци и да продължи да се увеличава, в унисон с непрекъснатия темп в растежа на цените на хранителните продукти. За очакваното повишение заговориха експерти и представители на бранша, след като на дневен ред отново излезе темата за връщане на 20-процентното ДДС.

От Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите дори заявиха, че хлябът е единственият хранителен продукт у нас, който успява да задържи цената си повече от 8 месеца.

Възможността да купуваме по-скъп насъщен обаче допуска и председателят на съюза Мариана Кукушева. Според нея обаче, причината за това няма да е връщането на ДДС, а цената на труда в хлебопроизводството.

„Имаме огромен проблем – заплащането на труда. Трудно намираме хора, които да полагат ежедневен, нощен и празничен труд. Цената на труда може да доведе до корекция на цената на хляба“, обясни Кукушева пред БНТ.

С колко поевтиня хлябът след падането на ДДСВече два месеца у нас хлябът не се облага с ДДС. Ефектът от тази мярка всеки усеща различно

Преди дни бившият финансов министър и вицепремиер Симеон Дянков предложи в следващия бюджет ДДС за хляба да бъде отново 20%, за да няма допълнителни свръхпечалби, тъй като цената на пшеницата е паднала, заяви той, цитиран от bTV. Кукушева обаче е категорична, че българският хляб се произвежда от българска пшеница, а не от евтина украинска

"Внос на украинско брашно в България няма и внос на украинска пшеница за хлебопроизводствени цели също няма", заяви тя.

Ако до преди месец се е внасяла украинска пшеница, тя се е ползвала основно за фуражи, защото украинските продукти не отговарят на нашите изисквания за фитосанитарен контрол, обясни експертът и посочи, че в момента България има излишък от 1 200 000 тона пшеница, която миналата година по това време е била с два пъти по-висока цена.

По думите ѝ обаче, настоящата ниска цена на пшеницата няма как да се отрази веднага върху цената на хляба.

Лъчезар Богданов, ИПИ: А ще има ли „мнозинство на бюджетния разум“?Благоразумната логика предполага да следваме балансиран бюджет в дългосрочен план

Евтината пшеница и отмяната на ДДС не се отразяват по никакъв начин на джоба на крайния потребител. Това става ясно от данни, цитирани от икономиста Лъчезар Богданов. В пост във Фейсбук той прилага графика от Дирекцията по земеделие на Европейската комисия, която проследява движението на цените на пшеницата и хляба една година след избухването на войната в Украйна.

"Цената на пшеницата през януари 2023 г. е с 9% (средно за ЕС) и 10% (в България) над цената от януари 2022 г., докато на хлябът и хлебните изделия са с 34% по-скъпи в сравнение с преди 12 месеца. Това, освен друго, показва и че намалението (а тук – премахването изцяло) на ДДС не се пренася към потребителите чрез по-ниски крайни цени.", коментира икономистът.


На този фон – съседите ни от Северна Македония взеха решение да замразят цените на хляба. Премиерът Димитър Ковачевски обяви, че няма да допусне необосновано поскъпване и припомни, че държавата е отпуснала достатъчна подкрепа за компаниите, работещи в индустрията. Въпреки това, някои компании така и не са намалили стойността на основни продукти.

В чуждата кошница: Ще следим храните в чужбина, за да борим спекулата у насТърговските представители на България ще събират данни за цените на над 20 основни хранителни продукти в чужбина

А докато българските власти продължават борбата с търговските вериги по овладяване на галопиращите цени на храните, водещи анализатори обявиха мерките им за „безумни“.

„Овладяването на цените на стоките е безумно административно упражнение, което натоварва затлачената администрация от такива мерки, програми. Не мисля, че намесата на пазара с ценови контрол, ще е успешно. Търговските вериги са много по-напред и умело заобикалят всички атаки и по най-законния ред продължават да правят бизнеса. Инструментът на държавата трябва да е в облекчаване на бюрокрация и администрацията”, заяви икономистът Преслав Райков по Нова тв.

Икономистът Георги Вулджев също не разбира защо от правителството се вдига медиен шум за овладяване на цените. „Именно управляващите периодично трябва да правят проверки”, изтъкна той. Според Вулджев, ако има увеличение на цената на хляба, то поскъпването ще бъде в рамките на стотинки.

Критична оценка по отношение на икономическите мерки направи и бившият зам.-министър на финансите Любомир Дацов. "Не знам какво бори правителството. То може да бори цените, но не бори инфлацията", заяви пред БНТ икономистът.

Той поясни, че между инфлация и цена има голяма разлика.

Ако някой иска да бори инфлацията и поне стопиране нарастването на цените, трябва да се направят две неща - едното е, че има повече пари и това, което трябва да се направи е да се ограничи потреблението, обясни Дацов. "Политиците не искат да прилагат тези мерки, защото те са изключително непопулярни", смята той.

Другото нещо е плащането на сметките. Години наред сгрешени политики в областта на земеделието и икономиката дават своя резултат. България произвежда относително малко за капацитета, който има и произвежда скъпо. И си задаваме въпроса милиардите, които се изливаха толкова години, къде отидоха и какво направиха, попита риторично икономистът.

Над 90% е надценката на храни в търговските вериги. И всичко е законноНелоялни практики, съмнения за необосновано високи печалби и редица други нарушения, ощетяващи правата на потребителите, са открити при анализа на цените на основни хранителни продукти в търговските вериги у нас.

Той категорично смята, че големите търговски вериги у нас са допринесли в положителен аспект за развитието на българските производители, а в момента са под натиск.

"Ако говорим за веригите - веригите в България са създали повече ферми и повече производствен капацитет, защото те работят с тези хора, които са техни доставчици и ги развиват", заяви финансистът и зададе въпроса - какви са резултатите от политиките на Министерство на земеделието?

В същото време, Комисията за защита на конкуренцията съобщи, че разширява обхвата на проучването за нелоялни търговски практики от страна на големите хранителни вериги при доставката на селскостопански и хранителни продукти.

До настоящия момент са изискани данни от Комисията за защита на потребителите (КЗП), от асоциации на производители на хранителни продукти и от доставчици на определени продукти. Поетапно се очаква да постъпват документи. Целта на проучването е събирането на надлежни данни и доказателства относно поведението на големите търговски вериги в отношенията им с техните доставчици – дали същите понасят необосновано тежки търговски условия, което рефлектира при формирането на цените към крайните потребители.

По-конкретно, подобно поведение би могло да се изразява в неправомерното налагане на такси, отстъпки и други търговски условия, които са в ущърб на доставчиците и водят до намаление на доставните цени, от една страна. От друга страна, следва да се установи дали това се отразява при формирането на крайните цени към потребителите или ползите от наложените условия остават само за търговските вериги, и още повече дали цените на дребно дори се увеличават, пишат от КЗК.

В случай че от събраните информация и доказателства възникнат основателни съмнения за извършени нарушения на ЗЗК, КЗК ще се самосезира, за да санкционира и прекрати неправомерните действия.

Комисията отново обръща внимание, че доставчиците на хранителни и селскостопански продукти могат да инициират производство срещу купувачи (вкл. и търговски вериги), като самоличността им бъде запазена в тайна съгласно действащите Вътрешни правила, приети от Комисията.

Правителството обмисля за надценка над 20% търговците да уведомяват КЗПСтоянов заяви, че в момента масово надценката при хранителните стоки е над 80-90%

Междувременно стана ясно, че служебното правителство обмисля да въведе режим, при който търговците ще трябва да уведомяват Комисията за защита на потребителите (КЗП), ако искат да поставят надценка от 20-25 % върху доставната цена на хранителните продукти.

Това каза служебният министър на икономиката Никола Стоянов за Нова тв. По думите на Стоянов така КЗП ще може да прецени дали и кого да провери, за да установи какъв е аргументът за надценката.

Той уточни, че все още се обсъжда дали прагът да е 20 или 25%.

Стоянов заяви, че в момента масово надценката при хранителните стоки е над 80-90%. Често проверяващите се натъквали и на подправени документи. Затова следващата седмица министърът ще покани на среща представители на Комисията за защита на конкуренцията, за да разбере от тях дали са правили проверка за картел, организиран от търговските вериги.

Правителството не е във война с веригите, „не ги сочим с пръст“, коментира Стоянов. Ние установяваме, че има проблем по веригата на доставки, цените се качват необосновано. Ние не сме разследващ орган, само искаме да осветлим кой колко печели, обясни той.

Служебният министър допълни, че целта на служебното правителство е цените да бъдат намалени с 20-30 %. По думите му КЗП е направила близо 500 проверки за няколко седмици, при които са установени 480 нарушения, съставени са 205 акта.

До края на седмицата се очаква да тръгне сайтът, на който ще може да се намери сравнение на цените на хранителни стоки в търговските вериги в страните от Европейския съюз и в България.