Аутсорсинг секторът може да не е особено бляскав и думите "кол център" може да са натоварени с асоциации за дразнещи нежелани телефонни обаждания, но той носи големи приходи в много бурно развиващи се пазари. Индия и Филипините са две от най-известните аутсорсинг дестинации.

Някои източноевропейски страни също откриха ниши за аутсорсинг, извличайки полза от местоположението си, ниските режийни разноски и работна ръка от технически грамотни висшисти.

Аутсорсинг секторът постигна успех и в България, където има около 15 000 служители и генерира приходи от 200 млн. евро, според Българската агенция за инвестиции, съобщава британският вестник Financial Times.

На 21 септември канадската аутсорсинг компания Telus съобщи, че придобива миноритарен дял в българската аутсорсинг компания CallPoint New Europ от Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР).

Никакви финансови подробности по сделката не бяха разкрити. ЕБВР придоби дял от 3 млн. евро в CallPoint през 2009 г., "когато алтернативните източници на инвестиции бяха оскъдни", казва Даниел Берг, директор на банката за България.

CallPoint е създадена през 2004 г. и постигна оборот от 2.6 млн. евро през 2011 г. Telus се надява да разкрие още 2000 работни места в CallPoint, в която в момента работят 700 души в България и 300 души в Румъния.

Така канадската компания става поредният голям международен играч, установяващ присъствие в балканската страна, която преди 15 години нямаше никаква аутсорсинг индустрия.

През 1999 г. е създадена местната компания All Data Processing, като десетима служители събират информация и предоставят издателски услуги за бизнес продукти на Reuters.

Тя е последвана от подобен аутсорсинг център на Coca Cola, която отваря сходни центрове в 26 страни през 2005 г, Hewlett-Packard, която избира България сред 14 страни за глобалния си център за доставки през 2006 г. и я определя за един от шестте си "главни центъра за доставки" през 2010 г, IBM и аутсорсинг гигантът Sutherland.

Няколко поредни правителства и Българската агенция за инвестициите пожелаха да стимулират сектора с освобождаване от данъци, обучение, субсидии за инфраструктура и логистична подкрепа, казва Елена Кожухарова, аутсорсинг и IT експерт на агенцията.

Компаниите могат също така да купуват общинска собственост на ниски цени, съобщава БГНЕС. Агенцията предложила допълнителни мерки, насочени конкретно в подкрепа на аутсорсинга, като инициативи за заетост и освобождаване от данъци.

Разходите, особено за работна ръка, са значително по-ниски от тези в Западна Европа и макар да са по-високи от тези в някои азиатски страни, България може да извлече други конкурентни предимства.

"Членството в ЕС намалява политическия риск и осигурява стабилна икономическа среда за инвестиции", казва Искра Йовкова, аутсорсинг експерт и съосновател на Sofica, най-голямата местна аутсорсинг компания.

"България е физически по-близо до Западна Европа и САЩ, отколкото големите азиатски конкуренти, и също така е по-близка до тях в културно отношение", допълва Йовкова.

Макар някои аутсорсинг дестинации да предлагат нискокачествена работа за служители в бек офиси и в кол центрове, Йовкова отбелязва, че аутсорсинг индустрията в България е "зряла" и има потенциал за развиване на "по-усъвършенствани услуги", като научно-изследователска дейност, набиране на служители и финансов и счетоводен аутсорсинг.

Но тя допълва, че за да се постигне това, ще са необходими повече инвестиции в развитие и обучение на работната ръка и по-високи заплати.

Макар че по данни на Българската агенция за инвестициите, 30 000 българи завършват всяка година местни университети с подходяща квалификация, откриването на таланти за ръководни позиции може да се окаже трудно.

През 2011 г. консултантската компания AT Kearney постави България на пето място в Европа като аутсорсинг дестинация - достойно представяне, но отстъпление спрямо първото място през 2009 г.

Във все по-конкурентен и географски мобилен сектор България не може да си позволи да лежи на старите си лаври, завършва Financial Times.