Има инвестиционен интерес към българските бани и превръщането им в спа- или балнеоцентрове, съобщиха на пресконференция в Националния пресклуб на БТА представители на ръководството на Българския съюз по балнеология и спа-туризъм.

Състоянието на баните обаче не е добро и затова трябва да се водят разговори със собствениците им - Министерството на здравеопазването и общините.

Според члена на Управителния съвет на съюза Златко Златанов основните проблеми пред бранша са недостатъчното му рекламиране, лошата инфраструктура и липсата на специалисти. Златанов каза, че базите на хотелите са нови и богати на спа-съоръжения, а за да се попълнят липсващите кадри, организацията предлага да се създаде национална спа-академия. Финансирането на рекламирането на спа-и балнеологичния продукт и подобряването на инфраструктурата ще се търси по линия на еврофондовете в партньорство с общините.

Друг проблем пред развитието на този вид туризъм в България е липсата на преки самолетни връзки с някои страни като Финландия, Естония. Амбицията на заетите в този бранш е България да си върне скандинавските и руските туристи. Като възможностите за популяризирането му са комбинация между спа- и културен туризъм, смятат представители на бранша.

По данни на организацията два-три процента от БВП на България се формира от приходи от този вид туризъм. Организацията е член на Европейската спа-асоциация и ще съдейства на своите членове да получат така наречения печат на европейската организация, който им позволява да бъдат включени в регистрите на асоциацията.

Печатът се получава, ако хотелите са покрили основните еврокритерии като хигиена, сигурност, терапия, инфраструктура. От организацията съобщиха, че сега никой не може да каже колко са спа-хотелите в България, защото няма критерии за стандартизацията на тази дейност. Съществува единственото нормативното разграничение между балнеология и спа.