Кризата създава възможности за българската икономика

826
Кризата създава възможности за българската икономика

© Pixabay

Кризата, предизвикана от пандемията от COVID-19, създава възможности за българския бизнес и страната ни има шанс да се възползва от усилията за глобална диверсификация на веригите за доставка.

Около тази теза се обединиха участниците в панела Двигатели на растежа, който беше част от финансовия и икономически форум Шумът на парите 2020.

"Икономическата среда остава трудна за прогнозиране и се променя много бързо. Вече започват да се появяват първите данни за първата половина на годината, а от общата картина, която се очертава, се вижда, че България остана в "периферията" на пандемията от коронавируса", коментира главният икономист на Уникредит Булбанк Кристофор Павлов.


Според него сред най-тежко засегнатите сектори са туризмът, както и всички останали, свързани с пътуванията. Те заемат значителен дял от икономиката на много държави, особено тези, разположени в южната част на Европа.

"Всички сектори, които изискват по-активна човешка комуникация, също бяха засегнати в голяма степен. По-слабо засегнати като че ли остават секторите, ориентирани към вътрешното търсене. Това се дължи именно на факта, че у нас то изглежда не беше чак толкова силно ударено", смята главният икономист на Уникредит Булбанк.

"Скъсяването на веригите за доставка и намаляването на зависимостта от един доставчик звучи добре за ушите на икономистите. Но за да може България да спечели от тези процеси, е необходимо правителството да има активна политика към тях, да наблюдава какво се случва на пазарите, къде възникват възможности за големи инвестиции и как България да се позиционира по най-добрия начин, за да ги привлече", смята Кристофор Павлов.

Той обаче напомни, че това е лесно да се каже и много трудно да се направи.

"Както всяка криза, и тази ще свърши, и, както всяка криза, и тази ще донесе нови възможности за промяна", заяви Емрах Сазак, член на Управителния съвет на Алкомет.

По думите му държавите вече започнаха да увеличават протекционистичните си политики. Сазак посочи, че ставаме свидетели на нова цифрова глобализация.

"От гледна точка на търговията, тя може би ще се промени и ще се свие, но ще има глобализация на данните и нейното ново име ще бъде дигитална глобализация. Друга тенденция е намесване и участие на правителствата в икономиката и бизнеса. Това също е много важна тенденция за българските участници в икономиката във връзка с промяната на световните вериги за доставка", смята Сазак.

"Все повече ще се съсредоточаваме върху въпроси, свързани с климатичните промени и устойчивостта. Веригите за доставки вече се променят в цял свят. Въпросът е как България може да се възползва от тази промяна в световен мащаб", заяви още той.

"Пандемията оказа много негативни ефекти върху сектора на морския транспорт. Те започнаха много преди тя да бъде усетена в Европа. Китай, който е един от най-големите нетни вносители на суровини, затвори част от пристанищата си доста по-рано, товарите намаляха, появиха се проблеми с корабите и техните екипажи, които трябваше да бъдат поставяни под карантина". Това заяви главният групов финансов директор на Индустриален холдинг България Галина Денева.

По думите ѝ анализаторите в момента чертаят различни сценарии - от най-черните до най-позитивните, но Индустриален холдинг България очаква по-скоро трудна година, особено в сегмента на насипните товари, в който оперират корабите на компанията.

"Добре е, че правителствата предприеха мерки за подпомагане на бизнеса. Портфейлът на Индустриален холдинг България беше повлиян негативно, но все пак има сектори, които усетиха кризата доста по-силно от нас.

Ние се възползвахме от част от мерките за подпомагане на заетостта, включително и в т. нар. "схема 60/40". За нас това имаше реален ефект и ни помогна да не стигаме до съкращаване на служители и да запазим екипите на нашите дъщерни дружества", заяви финансовият директор на ИХБ.

Според нея има редица възможности, които се откриват пред българската икономика в дългосрочен план.

"България може да открие както позитиви, така и негативи в настоящата ситуация и очакваните промени в глобалните вериги за доставка. Всичко зависи от това как ще се действа. На пръв прочит аз смятам, че ще има възможности за положително развитие в определени сектори и част от автомобилната индустрия", заяви изпълнителният директор на Аутомотив Клъстер България арх. Любомир Станиславов.

По думите му ролята на държавата също ще бъде решаваща - как тя ще успее да привлече нови инвеститори и да подпомогне тези, които вече са тук.

"Част от компаниите в автомобилния клъстър успяха да пренастроят производството си по възможно най-професионалния начин. Тези, които се занимават с шиене на различни неща, се насочиха към предпазните костюми. У нас има и компании, които произвеждат жизненоважни части за медицинско оборудване", каза арх. Станиславов.

По думите му още в следващите няколко седмици се очаква у нас да дойдат представители на няколко големи компании, които ще проучват възможностите за инвестиции. Има интерес към производство на бюджетни електрически автомобили, както и електрически автобуси.

"Реализацията на тези проекти обаче до голяма степен зависи от желанието и волята на правителството. Тези инвеститори вече разбраха, че държави, като Унгария, Румъния и Сърбия, могат да бъдат изключително гъвкави с размера на държавните стимули.

В дългосрочен план България определено е по-добра дестинация от тях в переспектива от 10-20 години. Ако обаче гледаме с хоризонт от 5 години, който е важен за много от мениджърите, взимащи решения, тогава се оказва, че с определени пакети от стимули другите източноевропейски държави стават по-интересни от нас", обясни арх. Станиславов.

Когато започна кризата, бяхме изключително притеснени, защото най-страшната дума беше да докоснеш нещо. При нас част от технологиите работят така, че трябва да се докосне един сензор. То е за стотни от секундата, но все пак го има ефектът на докосването. Нормално беше да се притесняваме до какво ще доведе това.

Сега, три месеца по-късно, сме точно на другата плоскост. Оказа се, че има огромен интерес и запитванията ни в този период се увеличиха 2-3 пъти.

Това каза по време на панел Двигатели на растежа Юлиан Софрониев, главен изпълнителен директор и основател на Биодит.

Той обясни, че искрено вярва във възможността Биодит да се превърне в световно име.

В последните 3-4 години буквално обиколихме света и се видяхме с много големи потенциални клиенти. Последният ни подобен разговор беше с испанска туристическа верига, която има 160 хотела и 36 000 стаи. Те ни попитаха - „Вие сте малка компания от Източна Европа, можете ли да сте наш парньор и да разчитаме на вас“?

В момента централата на компанията в Палма де Майорка е оборудвана с нашата система, за да я тестват. Надяваме се в следващите 12-14 месеца да им покажем, че сме надежден партньор и можем да скалираме, както те очакват", заяви Софрониев.

Той прогнозира, че през следващата година, средата или края, българската икономика ще се върне на нивата, на които беше преди кризата с коронавируса.

Българският бизнес

Всичко по темата Шумът на парите 2020

Подобни статии

Най-четени статии

Facebook Коментари

Добави коментар

Екипът на Profit.bg Ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари.
В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

Абонирайте се за електронния
информационен бюлетин на Profit.bg