Увеличението на минималната работна заплата е поредно отклоняване на вниманието от важните въпроси. Състоянието на пазара на труда е много обезпокоително, българската икономика продължава да губи работни места. Това каза икономистът от „Индъстри Уоч" Лъчезар Богданов.

По думите му - макар че отчитаме общо икономическо възстановяване през 2011 година, всъщност безработицата се увеличава и броят на работните места намалява.

Това е и проблемът на доходите - когато има по-малко работни места, заетите са по-малко, а от друга страна работниците и служителите имат по-малки възможности да договарят по-високи работни заплати.

Хората трябва да разберат, че благосъстоянието им и като цяло на голяма част от българските граждани, доходите им и личното им благополучие далеч не зависи от администрираната от правителството минимална заплата. Това, което е нужно на икономиката, е повече заетост, повече работни места, каза той. За да стане това, са нужни повече инвестиции, от което може да дойде по-осезаемо и по-видимо увеличение на доходите на хората.

В Бюджет 2012 липсва план Б, няма никаква яснота - ако нещата тръгнат да не се развиват според плана, какво да се прави, откъде да се отрежат разходи.

Очевидно е, че няма особена перспектива, за да се увеличават приходите, особено в краткосрочен план, тоест няма как правителството просто да реши да събере повече данъци особено в тежка икономическа ситуация и да го направи. Очевидно е, че другата алтернатива е да съкрати разходите, но няма никаква идея как и откъде могат да се съкратят някакви разходи относително бързо и спешно, без да се преминава през една цялостна процедура по актуализация на бюджета, каза той.

По думите му - икономическото положение в момента е много несигурно. Имайки предвид това, че България е отворена икономика, е доста вероятно да понесем както позитивите, така и негативите от всичко това, което се случва в другите икономики, основни наши търговски партньори.

Ние сме малка икономика и малък тласък от повече чужди инвестиции в страната много бързо би се отразил в по-голям растеж. От гледна точка на рисковете за бюджета, според мен не е толкова решаващ реалният икономически ръст.

По-важен е номиналният ръст, тъй като основната част от данъчните приходи са свързани със стопанските обороти, тоест ако има по-висока инфлация, дори при нисък ръст, бюджетът ще си изпълни приходите, поне в краткосрочен план. Бюджетът остава един и същ по отношение на разходите, но се увеличават или се очаква да се увеличат приходите. Това, което се променя, е, че искаме да постигнем по-малък дефицит, каза той.

Според Лъчезар Богданов е факт, че ако искаме да намалим дефицита, очевидно това е пътят - постепенно очакваме увеличение на приходите и същевременно задържаме разходите, за да свием дефицита.

По думите му - има голям проблем с това, че правителството не предприема някакви съществени реформи в управлението на средствата в публичния сектор, защото просто запазва модела на харчене в отделните сфери и заделя някакъв ресурс с минимални разлики между министерствата.

Подобна теза заяви и Петър Ганев, икономист от Института за пазарна икономика: „Положителното в този бюджет е, че запазва някаква стабилност, допълнително смъква дефицита и най-вероятно ще мине без особени публични протести и терзания, които наблюдавахме през последните години. Лошата му страна е, че запазването на статуквото води до някаква стабилност, но отлага проблеми, които съществуват и може би пропуснати възможности", каза той.

Устремът за реформи, който имаше в предните години и който в голяма степен не се случи, тъй като имаше и сериозно противоборство, вече го няма и по-скоро се залага бюджетът на статуквото, да се запази това, което е било тази година, заяви той.

Петър Ганев заяви, че правителството вече преполови мандата си и е малко вероятно да започне да прави тежките реформи във втората част на своя мандат. Направи някакви опити първата и втора година, донякъде успя, в по-голямата си част не успя да направи тежките реформи и сега като че ли вече по-скоро опитът е да се запази статуквото, стабилността и на държавните финанси.

По отношение на макрорамката и на приходите е важно да се каже, че правителството залага растеж, който е в рамките на нормалното, но предвид опасностите, които има в Европа и за световната икономика, като че ли можеше да се подходи още по-консервативно, да се подготвим за най-лошото, а ако се случи добрият сценарий, той ще бъде само от полза за нас, каза той.

По интервюта за агенция Фокус