Служебното правителство прие решение, с което България да приложи дерогацията от петролното ембарго на ЕС срещу Русия, съобщи пресцентърът на Министерски съвет.

С решението на кабинета се разрешава изпълнението в периода от 5 декември 2022 г. до 31 декември 2024 г. на договори, сключени преди 4 юни 2022 г. или на допълнителни договори, необходими за изпълнението на такива договори, за закупуването, вноса или трансфера на суров нефт, превозван по море, и на нефтопродукти, изброени в приложение XXV от Регламент на Съвета (ЕС) 833/2014 относно ограничителни мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна, с произход от Русия или изнасяни от Русия, в съответствие с член 3м, параграф 5 от европейския регламент.

Забранява се продажбата на купувачи в ЕС или в трети страни на нефтопродукти, произведени от руски суров петрол. Изключение са нефтопродукти, посочени в приложението към решението на Министерския съвет, както и в случаите на корабно зареждане. Сред тях са тежки масла, корабно гориво и др. Забраната влиза в сила на 5 март 2023 г.

С правителственото решение се отменя решение на предишното коалиционно правителство от юни за предприемане на мерки за понижаване на цените на горивата.

Преди дни служебният вицепремиер по икономическите политики Христо Алексиев обяви, че “пълна забрана за износ на продукти от суров руски петрол ще има много сериозни последствия за хората, бизнеса и всички потребители на петролни продукти”.

През 2023 г. „Лукойл Нефтохим“ може да внесе 700 милиона лева в бюджетаВ началото на 2023 г.
Междувременно днес “Демократична България” внесе в деловодството на парламента законопроект, с който правителството ще може да поеме оперативния контрол на рафинерията на “Лукойл” в Бургас.

Съпредседателят на ДБ Христо Иванов обяви на брифинг от трибуната в парламентарните кулоари, че инициативата е част от мерките от Декларацията за депутинизация на България, огласена в парламента от обединението още на 13 май и представлява правен инструментариум за гарантиране на енергийната сигурност на страната, предаде БТА.

Става дума за изменение и допълнение на Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, поясни депутатът от ДБ Надежда Йорданова.

С поправките се предлага критична инфраструктура за производство, пренос, съхранение и разпространение на нефт и нефтени продукти да може да преминава под оперативното управление на особен представител от държавата, когато е засегната националната сигурност, има злоупотреба с монополно положение или са наложени ограничителни мерки от ЕС, ООН и пр.

Поемането на оперативния контрол ще става със заповед на Министъра на икономиката и индустрията, след препоръка на консултативния съвет във ведомството. Особеният контрол може да продължи до 6 месеца, като може да се удължава само веднъж. Заповедта на министъра подлежи на съдебен контрол.

“Защитата на националната сигурност е от особена важност за демократичното общество, от друга страна е защитена и частната собственост. Ние сме приложили възможно най-консервативния подход, защото за разлика от Германия не въвеждаме експроприация, а само първия етап - оперативен контрол”, каза Йорданова. Тя подчерта, че са предвидени редица ограничения пред специалния търговски представител на държавата да не злоупотребява с правомощия, например той няма да има право да се разпорежда с недвижимо имущество.

“Готови сме да направим подобрения в проекта в рамките на парламентарния дебат”, каза Йорданова. “Ще търсим широк политически консенсус за намиране на най-добрите решения”, каза Христо Иванов.

Депутатът Ивайло Мирчев, един от инициаторите и авторите на законопроекта подчерта, че “Лукойл” се възползва от дерогацията на ЕС за внос на руски петрол и действа в ущърб на националната сигурност и на българския данъкоплатец. “С оперативния контрол ще бъде постигната главната цел - петролът, който се внася от Русия, ще бъде насочен към вътрешния пазар, в резултат на което цените за българските потребители сериозно ще спаднат. Германия и Италия направиха вече това с газохранилищата и рафинериите на “Газпром”, “Роснефт” и “Лукойл” и така не позволиха да се стигне до енергийна криза. При нас по никакъв начин не става дума за национализация”, каза Мирчев.

Депутатът Мартин Димитров призова правителството да изпълни обещанието си и да прекрати концесията на пристанище “Росенец”, въведена през 2011 г. “Искаме от правителството да си върнем Росенец веднага, сега е моментът!”, каза Димитров.


Лъчезар Богданов, ИПИ: А ще има ли „мнозинство на бюджетния разум“?Благоразумната логика предполага да следваме балансиран бюджет в дългосрочен план
Представеният от ДБ законопроект, който ще даде възможност на държавата да наложи оперативен контрол над "Лукойл", идва и като отговор на изказвания от страна на Движението за права и свободи, свързани с национализация на нефтената рафинерия "Лукойл Нефтохим" и на пристанището "Росенец". От "Демократична България" видяха в инициативата на движението опит за овладяване на рафинерията с подставени лица.

“Обмисляме законодателен вариант, при който българската държава да влезе във владение, в ръководството и оперативното управление в българската рафинерия, ако има нужда за това”, заяви на брифинг в парламента Йордан Цонев, заместник-председател на Народното събрание и заместник-председател на ПГ на ДПС.

Цонев подчерта, че държавата трябва да осъществи и пълен контрол над концесионираното пристанище „Росенец“ и обяви, че това също влиза в законодателните намерения на партията.

„Трябва да знаем точно какъв петрол идва и откъде идва, кой е руски и кой не, какви количества се преработват и накъде заминават“, каза Цонев.

Той коментира, че дерогацията, която страната ни получи за ползването на руски петрол, е заради българските граждани, а не за реализиране на печалби от търговския субект. „Нашата цел е, ако се забрани износът, с продължаването на работата на рафинерията да се осигури евтино гориво за българските граждани“, каза още Цонев.


EС въвежда ценови таван на руския морски петрол от $60 за барелОчаква се решението да бъде официално обявено в неделя
При представянето на идеята си от ДПС дадоха за пример с новото италианско правителство, начело с министър-председателката Джорджа Мелони, което постави вчера рафинерията на руския петролен гигант "Лукойл" в Приоло, Сицилия, под "временно управление" на държавата, за да избегне нейното затваряне и да гарантира непрекъснатостта на националните енергийни доставки.

"Спешната намеса има за цел да предпази едновременно стратегически национален енергиен обект и равнищата на заетостта, които са така важни за Сицилия и за цялата страна", отбеляза Мелони в кратко изявление, без да уточнява съдържанието на постановлението.

С поставянето на рафинерията под държавен надзор Рим следва примера на Берлин, който през септември пое контрола върху дейностите в Германия на руската петролна група "Роснефт", която управлява там множество рафинерии.