Птицевъдството, както и животновъдството в България определено изпитват сериозни затруднения. Фуражът, с който се изхранват животните и птиците, поскъпна вследствие на неблагоприятните климатични условия през последните две години. Много от фермерите не успяха да се справят с финансовите затруднения и фалираха. Други едва удържат положението, пише в анализа си за БНР Милка Димитрова.

Млекопроизводителите се вдигнаха на протест, някои от тях даже подкараха и стадо крави към столицата. Призиви за протести поради липса на държавна подкрепа се чуват и от средите на фермерите-птицевъди. И докато млекопроизводителите успяха да договорят, макар и минимално финансово подпомагане, птицевъдите и експерти на земеделското министерство създадоха комисия, която ще проучи състоянието на отрасъла и нуждата от финансова подкрепа.

Исканията на птицевъдите са за субсидия от 7500 евро за регистрирана ферма. Птицевъдството е отрасълът, който най-добре се справи с усвояването на средствата по предприсъединителната програма за земеделие на ЕС САПАРД. Благодарение на това бяха изградени нови и се модернизираха много птицевъдни ферми. През последните години обаче част от българските птицевъди бяха изправени пред изпитанието да покрият европейските изисквания за ферми и производство, което ги натовари допълнително с банкови кредити.

От Съюза на птицепроизводителите казват, че цените на яйцата и на птичето месо, по които сега производителите ги продават на търговците, не покриват производствените разходи и дефакто те са на загуба. Още миналата година, когато вдигнаха цените на продукцията си, птицевъдите обявиха пред министъра на земеделието, че при тези цени на фуражните смески за птиците, много от фермите няма как да оцелеят до новата зърнена реколта.

“Някои малки фермери“, казва Борис Стоименов, председател на Съюза на птицепроизводителите в България, „които отглеждат бройлери, затвориха. Вместо за люпене на бройлери, яйцата отиват, от една страна, за вътрешния пазар, а от друга - за износ. Дори еднодневни бройлери, вместо да ги отглеждаме тук, ние ги изнасяме навън, което пък крие една опасност да се оголи пазарът от птиче месо. При яйцата положението не е по-добро, производителите продължават да се чудят какво да правят. Първото, което някои предприеха, е ликвидирането на по-старите стада птици, а какво ще стане по-нататък, не се знае.”

В България работят около 400 промишлени ферми за птици. Миналата година в тях са отглеждани 55 милиона бройлери. 53 милиона от тях са били заклани, пуснати на вътрешния пазар или изнесени в чужбина.

“Птиче месо“, допълва Борис Стоименов, „изнасяме в Германия, Франция, Англия, Румъния, а малки количества и на други места. Яйца изнасяме главно в Швейцария, малко в Германия, в Румъния. Гъшият дроб насочваме за експорт главно във Франция.”

Засега едва 16 птицеферми са лицензирани за работа в ЕС, като наскоро при проверка на евроекспертите е отнето разрешението на една от тях. В края на годината изтича срокът, даден от ЕК за покриване на тези изисквания и от останалите птицевъдни ферми. Ако не го сторят, ще бъдат затворени, казва Борис Стоименов. В момента се строят три нови кланици за птици с изключително модерна техника, до края на годината ще бъдат лицензирани и те.

Преди десетина години у нас имаше сериозен интерес към отглеждането на щрауси. Създадени бяха 60 ферми, сега те вече са само 30, тъй като тази пазарна ниша не се оказа печеливша у нас. Щраусово трупно месо изнасяме за Франция, където то се разфасова. Иначе в страната пазарът е твърде стеснен - щраусовото месо е скъпо за нашия стандарт, върви по 25 лева килограма. Засега ястия от него се предлагат само в луксозните ресторанти.