След по-добрия от очакваното ръст на БВП за 2019 г., българската икономика се очаква да влезе в рецесия през 2020 г. заради пандемията от COVID-19 и ефекта от нея върху износа и вътрешената икономическа активност.

БВП на България се очаква да падне с 3.7% през 2020 г. Това се казва в пролетната прогноза на Световната банка за нашата страна.

Мерките за социално дистанциране и карантината, въведени в страната от 13 март, както и нарушените глобални вериги на доставките, вече оказват своя ефект върху местната икономика.

Според най-новите данни на Агенцията по заетостта, секторите, които са освободили най-много служители през третата седмица на март, са производството (16.6% от новорегистрираните безработни), търговията и ремонтните дейности (14.3%), хотели и ресторанти (8%).

Ограничените мерки в подкрепа на местния бизнес – най-популярната от които е покриване на 60% от заплатите на служителите в засегнатите компании и ликвидната подкрепа през държавна банка, може да удължат възстановяването в реалната икономика, казват от финансовата институция.

Фискалната позиция вероятно ще се влоши значително през 2020 г. вследствие на ефекта от по-ниските приходи, автоматичните фискални стабилизатори и непланираните разходи в отговор на пандемията.

Въпреки че първоначалният бюджет за 2020 г. е балансиран и страната предвижда значително фискален буфер за евентуални сътресения, фискалният дефицит се очаква да надхвърли леко тавана от 3% съгласно Пактът за стабилност и растеж на ЕС, се казва още в прогнозата.

Сериозният фискален резерв от 9% от БВП към 31 януари 2020 г. може да бъде използван за ограничаване на новите заеми. След относителни ниските преки чужди инвестиции в последните няколко години, частните инвестиции вероятно ще намалеят допълнително в отговор на пандемичния шок.

Горанов: Готвим се за най-негативния сценарий и спад на БВП с 3%В актуализирания бюджет ще бъде заложен спад на приходите с 2.4 милиарда лева и увеличение на разходите с 1.07 милиарда лева.

Излишъкът по текущата сметка, който се наблюдава от 2013 г., вероятно ще изтънее през 2020 г. заради сътресенията по отношенията на износа на стоки и услуги.

Данните от пазара на труда вероятно също ще достигнат повратна точка през 2020 г. Средното заплащане обаче се очаква да продължи да нараства заради увеличението на минималната заплата през 2020 г., увеличението на заплащането в няколко публични сектора и месечните бонуси в размер на 1 000 лева за медиците на първа линия в борбата с COVID-19.

Бедността се очаква да нарасне през 2020 г., предвид увеличаването на безработицата и нарастващите проблеми, свързани с пандемията и евентуалния отрицателен ефект от увеличението на минималното заплащане върху заетостта сред неквалифицираните работници.

Бедните са най-уязвими на здравни сътресения поради ниския достъп до здравни услуги и малките спестявания за защита срещу финансова катастрофа.

Рискове и предизвикателства

Рисковете за икономическите перспективи произтичат основно от пандемията от COVID-19 и несигурността около продължителността и интензивността й. България е силно зависима от икономическата активност в ЕС (ЕС съставлява 66% от износа на България и 63% от вноса), а това колко дълбока ще е рецесията в България зависи основно от мащабите на икономическия спад в ЕС.

Предвид факта, че Китай е вторият най-голям пазар на България извън ЕС, рязкото му свиване в началото на 2020 г. също ще има пряк и непряк ефект върху страната.

Ефектът върху туризма с България (който се смята, че допринася с около 12% от БВП) зависи до голяма степен от това дали пандемията ще бъде ограничена преди пиковия летен сезон.

Естеството на рисковете, свързани с местния кредитен пазар, напоследък се промени. Опасенията от бързите темпове на кредитния растеж в началото на 2019 г. бяха заменени от нарастващия риск от натрупването на необслужвани кредити заради временното спиране на дейност или директни фалити.

Делът на лошите кредити намалява с 1.1 процентни пункта, до 6.5% през декември 2019 г., но прогнозираната рецесия през 2020 г. може бързо да обърне тази тенденция, казват от Световната банка.

В началото на февруари парламентът прие промени м закона за централната банка, които подготвиха пътя на България за влизането й в паричния механизън ERM II. Обновеният таргет за прием е юли 2020 г., но динамичната ситуация в еврозоната заради пандемията може да наложи отлагането й.

Две местни банки, при които проведените оценки за качеството на активите и стрес тестове от страна на ЕЦБ откриха капиталов недостиг, би трябвало също така да увеличат капитала си преди това да се случи, казват още от Световната банка.

През 2021 г. България ще отчете ръст от 3.9% на БВП, а през 2022 г. повишение от 3.2%, според прогнозата на финансовата институция.