Годините на икономическата криза не са довели до много по-голям размах на скритата икономика у нас - показват данните от анализ на Центъра за изследване на демокрацията и Фондация „Фридрих Еберт". Другият извод, който се налага от изследването е, че социалната цена на кризата е платена предимно от наетите в сивия бранш.

Обратно на очакванията на анализаторите при влизането на България в кризата сивата икономика да се увеличи, а при излизането й - да се свие, данните показват друга тенденция - свиването е в началото и разрастването й сега. Всички компоненти на скритата икономика - трудови отношения, скрити обороти и преразпределения, нарастват през миналата година. Този процес не е с обезпокоителен мащаб, но пречупва тенденцията от предходната година, коментира Руслан Стефанов от Центъра за изследване на демокрацията. По отношение на заетостта намалява броят на заетите без трудов договор, но в същото време расте делът на наетите по договорите със скрити клаузи в съответния бранш. Според Стефанов именно те понасят тежестта на кризата.

Според анализатора Тихомир Безлов оспори тезата на своя колега: „Ние нямаме рязка промяна при тази криза по отношение на сивата икономика. Сивата икономика е един много скрит процес и ние получаваме много спорни числа".

Според различните измервания делът на скритата икономика се движи между 30 и 36%. 12% от заетите през последните 2 години получават по-високи заплати от посочените в трудовия договор, а работещите без договор са 6%.

Източник: БНР