„Обвиняемият за убийството на известния психолог Иван Владимиров-Нав остава за постоянно в ареста“.

Тази новина ще намерите в днешния информационен поток. Прокуратурата ще се похвали със съобщение до медиите, че си е свършила работата.


Някой разследващ полицай може да се появи по телевизията и да обясни, че са събрали сума ти доказателства. Но никой няма да признае, че можеше и да не се стига до тук.

„Нищо не може да се направи“. Така се оправдават и свиват рамене представителите на всички български институции при всяка трагедия.

Ужас, който при малко повече нормалност може да бъде предотвратен стига да има желание. Но няма такова и обикновено се действа следварително – събират се трупове и се образуват дела, които потъват някъде между съдебните инстанции, за да изплуват след десетина години с наказание, показващо, че човешкият живот няма абсолютно никаква стойност.

Преди няколко дни в София бе застрелян известният психолог Иван Владимиров-Нав. За полиция и прокуратура това е още една бройка в скучната статистика. За близките му – неописуем ужас. А за обществото е диагноза, при това много неприятна.

От известната до момента публично информация става ясно, че Владимиров и семейството му години наред са били тормозени от агресивен и въоръжен съсед, бивш полицай. И не само те, съседи от кооперацията разказват, че арестуваният за убийството и друг път се заканвал, даже с оръжие. Жалби са подавани, познайте какъв е бил резултатът. Познахте, никакъв, нула. За да се стигне до един труп и баналното оправдание – нищо не може да се направи.

Думите са слаби, за да се опише абсурдната ситуация, до която сме се докарали. В България едва ли има кооперация и жилищен блок, в който да няма поне по един проблемен комшия. Те крещят, вдигат шум и се заканват. Или пък искат постоянна тишина, както заподозрения за убийството на Владимиров. Пречи им всичко – от музиката в съседите до тичащите малки деца. Сега си представете, че всички тия хора са въоръжени и са готови да въдворяват тишина с куршуми.

Какво ще направите, ако такъв човек, не дай Боже, ви заплашва? Ще се оплачете в полицията? Успех! Там първо ще се опитат да ви накарат да не пишете жалба. Ще свият рамене и ще обяснят, че законът им пречи и нищо не могат да направят. Ще се оплачете в прокуратурата? Успех! Прокурорът ще нареди на полицая, дето хич не му се занимава, да провери случая и може би да събере доказателства. Нали се сещате какъв ще е резултатът?

Тогава какво? Ще пишете до когото се сетите, ще викате телевизии, ще крещите, че ви заплашват, че ще ви убият? Успех! Два месеца преди да бъде застрелян Владимиров предсказва собствената си смърт в ефира на бТВ. Някой да се е размърдал, да се е самосезирал, както обичат да правят, когато им е изгодно? Нищо подобно, полицаите и прокурорите телевизия не гледат.

Какво остава? Да продадете жилището и да бягате с надеждата, че в новия блок няма да има такива комшии. Да си купите пистолет и стреляте преди да бъде застрелян? Ето такива са мрачните алтернативи на днешната безнадеждна българска действителност.

И ако това ви се струва крайно, помислете колко пъти седмично чувате за убити от бивши или настоящи любовници или съпрузи жени. За пребити, за осакатени. За застреляни от комшии. Само преди три месеца в кооперация на Женския пазар бе убит друг мъж – Иво Андреев. След скандал със съсед заради ремонт. Стрелецът – бивш военен, въоръжен.

Това беше само преди три месеца, а вече никой не го помни. След три дни ще се забрави и случаят с Владимиров. А виновни няма – полицията е невинна, прокуратурата също. Може даже стрелецът да се отърве, на убийството няма свидетели, ако и оръжието изчезне, как се доказва кой е извършителят. И всички са невинни.

До следващия труп и следващата трагедия. И до поредното свиване на рамене – нищо не може да се направи.

Иво Георгиев