Уникална археологическа находка в крепостта Кокалянски Урвич

472
Уникална археологическа находка в крепостта Кокалянски Урвич

© Pixabay

Откриха уникално изображение на гладиатор, сражавал се на арената на прочутия амфитеатър на Сердика.

За това съобщи археологът проф. Николай Овчаров, цитиран от вестник Стандарт.

„Хората познават крепостта Кокалянски Урвич край София като важна средновековна твърдина – едно от последните убежища на цар Иван Шишман срещу османското нашествие.


През ХV-ХVІІ в. в нейните останки пък е съграден много важен манастир, съхранил българщината през вековете и описан от първия български възрожденец Паисий Хилендарски в „История славянобългарска”. Ние вече разкрихме тази обител и само преди месеци излезе книгата, която я показва в целия му блясък", разказва археологът.

"Малцина обаче знаят, че под останките на средновековната крепост крие тайните си римски кастел от ІІІ-VІ в. Някога той е пазел стратегически път по р. Искър към важния римски град Сердика.

При археологическите разкопки вече са открити стотици златни, сребърни и бронзови монети от това време. На бял свят излязоха и много антични находки, сред които блести оловната фигурка на гладиатор от ІV-V в.", казва професорът.

Вратата на Северозапада, открита край Мездра, пази тайни на 5 млн. годиниНевероятни находки бяха открити на крепостта „Калето“ край Мездра

"Изображението е високо 7 см и е изрязано от оловен лист. На него личи фигура на гологлав боец, облечен в къса туника, пристегната с препаска на кръста. Краката са обути в ботуши или обвити с кожа от коленете надолу. Човекът държи дебело копие, с което атакува.

За съжаление, предната част на пластината е отчупена и затова не се вижда върхът на оръжието и лявата ръка на боеца. По всички аналогии обаче ясно, че това е определен вид гладиатор, който в древен Рим наричали „венатор”, допълва Овчаров.

"Става дума за част от великолепните зрелища, провеждани в Римската империя. Като цяло те се състояли от два вида: „мунус”, включващи битките между бойци, и „венацио” – битки на хора с диви животни. Римляните обичали много „венацио”, а императорите докарвали на амфитеатрите хиляди екзотични зверове от Африка и Азия. Впрочем, тогава са изтребени много редки видове.

Срещу различни хищници (лъвове, тигри, пантери) се изправяли именно венаторите и техните асистенти – бестиариите. Тяхното облекло е много по-различно от това на сражаващите се помежду си гладиатори.

Обикновено са облечени в туники, без шлемове, а оръжието им е късо копие с дебела дръжка. При острието е имало напречен предпазител, с който при намушкването на хищника се е предотвратявало той да достигне с лапите си до човека", разказва още професорът.

Още от пръв поглед се вижда, че боецът от оловната пластина от Урвич изцяло отговаря на тази характеристика. Облеклото е същото, а напрегнатата стойка показва момента, в който копието е насочено срещу звяра. Може да се предполага, че това „венацио” е лов на едър хищник – лъв или тигър. Големите и изпъкнали очи, както и характерната прическа, насочват към епохата на император Константин Велики или на неговите наследници – ІV или началото на V в.

Оловният гладиатор от Урвич има преки аналогии в запазените мозайки от епохата. Особено близка е тази от началото на ІV в., която днес е изложена в галерия Боргезе (еднаква е не само стойката на венатора, но и неговата прическа и гримаса).

Там гладиаторът е забил копието си в скачащия срещу него тигър, от чиито гърди струи кръв. Много близки са стойките на ловуващите също тигър венатори в мозайка от Големия императорски дворец в Константинопол (Истанбул) от началото на V в., според археолога.

"Урвич се намира едва на десетина километра от днешния център на София, където преди няколко години беше разкрит великолепния амфитеатър на Сердика. А намерен в близост каменен „афиш” за предстоящи гладиаторски игри от ІV в. показва, че там са провеждани битки между хора и хищници. Това кара да мислим, че оловното изображение на венатор от Урвич има пряка връзка с амфитеатъра на Сердика", допълва той.

Откритото изображение без съмнение е т. нар. вотив или оброк. Това е традиция, която се запазва и в християнството. Става дума за малки предмети с изображения на нещо, което трябва да бъде запазено от езическите богове, а по-късно – от християнските светци. Това може да са части от тялото, които трябва да бъдат изцелени, или образи на хора, които да бъдат защитени. В този си вид вотивите съществуват чак до днес.

"Явно оловното изображение е трябвало да предпазва неговия носител. Това навежда на мисълта, че в римския кастел на Урвич вероятно е имало някакъв храм, където то е било поставено. Неговият притежател е търсел подкрепата на боговете, може би в навечерието на предстояща решителна гладиаторска битка,“ завършва Овчаров.

Българският бизнес

Подобни статии

Най-четени статии

Facebook Коментари

Добави коментар

Екипът на Profit.bg Ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари.
В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

Абонирайте се за електронния
информационен бюлетин на Profit.bg