Европейската комисия стартира кампания под надслов „#ЗаЕврото накратко: отговорите, които търсим“.

Целта е да се предостави достъпна информация за процеса на въвеждане на еврото в България и как той ще се отрази на ежедневието на българските граждани.

Кампанията, която започва този месец, ще представи десет видеоклипове по ключови теми, свързани с единната валута.

Сред тях са: процесът на замяната на лева с еврото; отражението върху всекидневието на хората; реалните факти зад най-често срещаните митове за еврото.

Факти и данни за еврозоната

Еврозоната е паричен съюз на държавите членки на Европейския съюз, приели еврото като своя официална валута.

Формалният ѝ старт е 1 януари 1999 г., когато е създадено самото евро. В началото то е паралелна и само виртуална валута на 11 държави, а през 2002 г. се превръща в истинска валута с банкноти и монети, които заменят марките, франковете, лирите, гулдените и останалите национални валути.
От тогава ЕС премина през няколко разширявания и днес в еврозоната влизат 20 от 27-те държави членки с общо население 347 млн. души.

ЕЦБ: 25 години единни с еврото - най-силната форма на интеграцияЕвропейската централна банка отбелязва 25 години от своето основаване на 1 юни

Символичният праг от 350 млн. души ще бъде преминат след като към еврозоната се присъедини България. Страната ни е в процедура по присъединяване и се стреми да стане част от еврозоната през 2025 г.

Всъщност влиянието на еврото и неговата употреба далеч надскачат границите на еврозоната. Еврото е втората по значимост валута в световната търговия и финансови потоци след американския долар.

Ползва се широко и в държавите членки на ЕС, които са извън еврозоната, а също и в други страни, в които значителен дял от сделките с имоти, заемите и др. се котират в евро. Множество валути по света, включително и българският лев, са "вързани за" или "прикрепени към" еврото.

Приемането на единната европейска валута е ангажимент, който всяка държава поема при влизането си в ЕС. Единствено Дания има специално договорено изключение да запази валутата си, като датската крона все пак остава тясно свързана с еврото и е част от валутния механизъм ERM II.

Въвеждането на единната европейска валута може да стане едва когато съответната държава е готова и отговаря на определени икономически критерии. Краен срок за приемането на еврото не е предвиден.

Денков: Българското общество и бизнес ще имат големи ползи от еврозонатаСпоред премиера част от работата на правителството е да успее да обясни на хората какви са ползите от влизането в еврозоната и Шенген

Ползи от присъединяването

От самото създаване на еврото българският лев е "вързан", т.е. прикрепен към него чрез валутен борд при курс 1.95583 лева за едно евро.

За 25 години курсът никога не е променян и не е бил под съществен натиск, което до голяма степен ще улесни прехода към единната валута. Благодарение на дългите години с фиксиран курс, редица ползи от еврото в България вече са налице - например валутната и финансовата стабилност.

Приемането на еврото ще донесе и други предимства за България. То ще улесни международната търговия, инвестициите и туризма като премахне нуждата от обмяна на валута и съответно разходите за комисиони.

С въвеждането на еврото се очаква таксите за банкови преводи също да поевтинеят, а лихвите по заемите за хората, фирмите и правителството да са дългосрочно и устойчиво по-ниски.

Вицепрезидентът на ЕИБ Лиляна Павлова: Губим милиарди с отлагане на евротоЕдинният валутен съюз е правилната възможност и перспектива за страната ни, категорична е Павлова


Прогнозата е в резултат на всичко това чуждестранните инвеститори да започнат да приемат България като по-привлекателна дестинация, което да доведе до приток на капитали. Водещи рейтингови агенции като S&P, Moody’s и Fitch са дали индикация в оценките си за България, че присъединяването към еврозоната ще доведе до покачване на рейтинга на страната.

Дългите години на фискална дисциплина, силното доверие във валутния борд и ангажиментът за поддържането му доведоха до изключително нисък валутен риск за България в момента.

Приемането на еврото елиминира напълно валутния риск и дори дава възможност на България да ползва спасителните механизми на еврозоната в случай на нужда. Не на последно място присъединяването към еврозоната би подобрило функционирането на институциите и администрацията, а също и цялостната репутация на държавата.

Присъединяване на България към еврозоната: какво предстои?

Понастоящем целта, която българското правителство и БНБ са поставили, е еврото да бъде прието „възможно най-скоро, но не по-късно от 1 януари 2025 г.“

Предишната целева дата – януари 2024 г. – бе отложена.

1 януари 2025 г. е възможната дата приемане на еврото, заяви ДомбровскисИнфлацията е основното нещо, което ни забавя по пътя към еврозоната

Макар да няма нормативно изискване, досега всички държави са влизали в еврозоната от началото на календарната година поради практически съображения като улесняване на осчетоводяването, данъчното облагане и т.н.

Преди да приеме еврото България трябва да е направила необходимите законови промени за лесен преход към единната валута. Необходим е специален закон за приемането на еврото, в който да са разписани всички правила за превалутиране, изписване на цените в двете валути, срокове, в които левът и еврото паралелно ще са официална валута и т.н.

Налагат се също множество промени в други закони, които да утвърдят еврото като национална валута, да регламентират правомощията на Европейската централна банка (ЕЦБ) и Българската народна банка (БНБ), както и да осигурят безпроблемното преминаване на банковата и платежната система към еврото.

Работата по всички тези промени е в ход: част от проектите са вече готови и се консултират с ЕЦБ.

Другата важна стъпка е оценката за готовността на България за еврото. Тя се прави чрез т. нар. конвергентни доклади на ЕЦБ и Европейската комисия (ЕК).

Такъв доклад се изготвя най-малко веднъж на две години, а според графика следващият ще бъде през юни 2024 г.

Страшно ли е еврото? Какво ни очаква, когато приемем единната валутаФорум на високо равнише представи перспективите на членството в еврозоната

Чрез конвергентните доклади двете институции преценяват доколко всички страни членки, които не ползват еврото, покриват конкретните икономически изисквания (т.нар. Маастрихтски критерии), както и доколко законодателството им е приведено в съответствие с това на еврозоната.

Ако дотогава българският парламент е приел нужните закони, основното предизвикателство за страната се очертава да бъде отговорът на изискването за инфлация. След евентуално положително становище от ЕК и ЕЦБ, пътят към еврото би бил практически открит, като формално се минава и през препоръка от ЕК и решение на правителствата на държавите членки в Съвета на ЕС.

Къде можем да намерим достъпна и практична информация за еврото?

Информационните видеоклипове от кампанията „#ЗаЕврото накратко: отговорите, които търсим“ ще бъдат разпространявани и в съкратени версии с жестомимичен превод.