Ниските лихвени проценти по кредитите ще се задържат за сравнително дълъг период от време, като в същото време банките ще предлагат все повече дигитални решения на своите клиенти. Това прогнозираха участниците в банковия панел на финансовия форум Шумът на парите, организиран от Profit.bg.

"Едно от негативните отражения на COVID-19 върху банковия сектор е, че в един период от около месец и половина-два рязко е спаднало търсенето не само на ипотечни, но и на всякакъв вид кредити и това може да бъде обяснено с човешката психология, тъй като никой в такава пандемия не би влизал в нови рискове", заяви Асен Ягодин, член на УС и изпълнителен директор на Пощенска банка.

"Друг по-скоро консервативен фактор, който е напълно уместен, е, че банките станаха доста по-внимателни в прегледа на кредитоспособността на клиентите. Леко се завишиха изискванията към самоучастието при покупката на имот, което, от друга страна, е може би позитив, тъй като така се намалява кредитът, а оттам и рискът за човека, който го е теглил", каза още Ягодин.

По думите му обаче се наблюдават и позитиви, като рязкото покачване на дигиталната комуникация относно кандидатстване и теглене на кредити. Наблюдава се и нарастващо търсене на имоти, които са извън населените места или пък имат характера на къщи.

Строителите започват да се ориентират към това партерните апартаменти да бъдат придружени със съответното пространство като двор, а това формира нов сегмент на пазара.

"Друг позитив е, че хората искат, въпреки ситуацията, да продължат живота си. Те гледат положително на това облекчаване на мерките. Те искат да са малко по-оптимистично настроени към ситуацията, като към нещо, което вече е преминало и съответно се възстановява търсенето и на кредити.

Хората вече преодоляват тази двумесечна криза и по последни данни в Пощенска банка имаме изравнено търсене на кредити както отпреди пандемията", заяви Ягодин.

Според него големите банки няма да изчезнат или да бъдат застрашени от вълната от финтек компании. Тя може да катализира мисленето на банките в посока още по-задълбочена дигитализация, която обаче да не бъде самоцел, а да води до по-добро клиентско преживяване в контакта с банковата институция през всичките видове дигитални канали.

"Това, което банковият сектор се опитва да направи през последните четири години - да предоставя дигитални решения и да стимулира клиентите да работят дигитално, COVID-19 ще го постигне за четири месеца". Това коментира изпълнителният директор "Финанси" и иновационен лидер на ОББ Кристоф Де Мил.

Той заяви, че през март и април в банковия сектор е отчетен ръст на мобилното банкиране с между 10 и 15 процента само за шест седмици. Освен това хората са се пренасочили от разплащанията в брой към картовите трансакции.

"Лихвеният процент зависи до голяма степен от риска. В сравнение с държавите от региона, България има един от най-високите кредитни рейтинги, което пряко влияе върху рисковия профил. Освен това у нас функционира валутен борд от много време насам.

Ако добавим към това и политиката на Европейската централна банка и т. нар. "количествени улеснения", можем да си обясним защо нивата на лихвите останаха ниски по време на пандемията", коментира Де Мил.

По думите му в България средният коефициент на капиталова адекватност е около 20%, докато в еврозоната е 14.5%. Това означава, че българските банки са по-добре капитализирани, което стимулира апетита за кредитиране.

"Българският пазар, както знаем, има много ниско съотношение между кредити и депозити, тоест потребителите имат голямо доверие в банковия сектор, което предоставя възможности на българските банки да отпускат заеми и да понижават лихвените проценти", добави Де Мил.

Той прогнозира, че периодът на ниски лихви ще продължи сравнително дълго, което обаче поражда и определени рискове.

"Един от тези рискови фактори на държавно равнище е свързан със задлъжнялостта на домакинствата спрямо брутния вътрешен продукт. В България това сътношение е около 20%, докато в Европейския съюз е средно 40%, тоест този риск тук е доста по-нисък. Колкото до банковия сектор, виждаме, че засега той не оценява рисковете толкова високо", заяви Кристоф Де Мил.

"COVID-19 катализира процеси, които дълго време тлееха, но банките се оказаха на едно добро ниво на дигитализация и всички преминаха много бързо към хоум офис обслужване, като интернет банкирането също беше налице", каза Валентин Гълъбов, председател на Управителния съвет на TBI Bank по време на банковата дискусия.

"Банките и финтек компаниите ще търсят партньорство в бъдеще, тъй като това са пазарният успех и синергията. При борбата има губещ, а никой, който излиза на пазара, не иска да го направи като губещ", каза Гълъбов.

По думите му финтек компаниите се занимават със специфични проблеми, които водят до оптимизация на процесите, а така се появява синергията, която е правилният подход във връзка с предизвикателствата на дигитализацията не само на банковия сектор, но въобще на икономиката в страната.

"Банките, от друга страна, наблюдават и оценяват всяка една иновация, която би им свършила работа, включително и по отношение на сигурността. Най-авангардните технологии в дигиталното пространство идват от гениални идеи на малки, средни или по-големи финтек компании", коментира председателят на Управителния съвет на TBI Bank.

По отношение на очакванията и прогнозите за банковия сектор до края на годината, Гълъбов заяви, че ако няма форсмажор, както в случая с COVID-19, цялото общество се стреми към нормализиране.

Екатерина Кирилова, член на УС и главен търговски директор на УниКредит Кънсюмър Файненсинг, коментира, че кредитирането през 2020 г. може да бъде разделено на няколко фази.

"Януари и февруари стартирахме много силно годината, като бяха отчетени огромни ръстове спрямо 2019 г. Както знаете, и предходната година също беше много силна. Очакванията ни бяха много големи. С настъпването на COVID-19 кризата се наблюдава доста драстичен спад, който беше най-силен през април", коментира Кирилова.

По думите ѝ новите продажби през април, по отношение на потребителското и жилищното кредитиране, спаднаха драстично, като те са съответно на 50% и 40% по-ниски нива.

"По време на предходните издания на Шумът на парите винаги се питаше дали лихвите ще се понижат. Сега за първи път имаме тема, която посочва, че ние сме с едни от най-ниските лихви в региона", каза още тя.

Екатерина Кирилова обаче посочи, че не очаква нов спад на лихвите по кредитите в следващите месеци. Много е показателно, че лихвите не бяха увеличени по време на кризата - така, както направиха част от банките в ЕС.

"Целта на Българската банка за развитие беше, от една страна, да подпомогне физическите лица, които временно са загубили доходите си, а от друга - малките и средни предприятия, лишени от ликвидност в резултат на карантината и прекъснатите вериги на търговия и доставки".

Това заяви по време на 11-ото издание на финансовия форум Шумът на парите 2020 София Касидова, съветник на Управителния съвет на Българската банка за развитие с ресор „Стратегическо развитие и планиране“.

"Заемите, които предоставихме за физически лица, са до 4 500 лева, които трябва да бъдат заявени до края на тази година. Те са безлихвени и без обезпечение", каза още Касидова.

Тя допълни, че до този момент в търговските банки са подадени 13 000 искания, от които са обработени и одобрени около 7 000, а други 2 500 са в процес на обработка. Общата сума на отпуснатите заеми за физически лица възлиза на 28 милиона лева към момента, като средният им размер е около 4000 лева (данните са към 11 юни).

74% от всички физически лица, които са получили заеми, работят на трудов договор, а останалите са със свободни професии.

На въпрос дали мерките ще продължат и през следващата година, ако има втора и трета вълна на коронавируса, тя заяви, че решението за това е политическо, тъй като ресурсът, с който ББР разполага, структуриран по правилата на Европейския съюз, трябва да се използва до края на годината.

Тя обаче заяви, че тези условия могат да бъдат предоговорени, в зависимост от изискванията на икономическата среда, като впоследствие да бъдат структурирани и други инструменти.

"Задачата на ББР в бъдеще ще е да финасира стартъп компании, които, дори и в нормална бизнес обстановка, нямат толкова свободен достъп до финансиране - нито като размер, нито като матуритет, нито като кредитни условия", коментира Касидова.

"Периодът на кризата с COVID-19 беше доста благоприятен за финтек компаниите. Въпреки че самото потребителско търсене и потребление намаляха драстично, хората развиха по-изострена чувствителност във връзка с това да не използват пари в брой, тъй като така се разнасят различни зарази". заяви Константин Джелебов, съосновател и главен изпълнителен директор на Phyre. Компанията поддържа т. нар. "дигитален" портфейл за онлайн разплащания.

"Идеята ни е до края на тази година или средата на следващата да покриваме абсолютно всички параметри за всички услуги, за които хората плащат всеки ден, като паркинги, таксита, публичния транспорт, който следва да бъде дигитализиран и т.н. Искаме да помогнем на хората да водят един независим финансов живот", допълни той.

По думите му общият обем на дигиталните трансакции е нараснал около три пъти за последните два-три месеца.