Почти сигурно е, че Европейската централна банка ще повиши лихвите с половин процент в четвъртък, но обърканите послания не дават представа колко голяма ще е икономическата болка в битката с инфлацията.

Така че, вместо да се съсредоточават върху самото покачване през февруари, правителствата и инвеститорите вече гледат напред към това дали президентът на ЕЦБ Кристин Лагард ще даде сигнал за последващо увеличение с половин процент през март и каква е лексиката, с която ще аргументира новото затягане, коментира POLITICO.

Основната лихва по депозитите сега е 2% и се очаква да се повиши до 2,5% в четвъртък.

Следващите прогнози за инфлацията и растежа ще бъдат налични до заседанието на ЕЦБ в средата на март и надеждата е, че те ще покажат, че покачването на цените забавя значително темпа си спрямо прогнозите от декември.

Това би подкрепило тезата на онези политици, които призовават за по-умерени увеличения и които предупреждават да не се причинява ненужна болка на икономиката в еврозоната.

Икономиката в еврозоната расте с 0,1%. В ЕС остава без промянаНай-съществен ръст записа Ирландия (+3,5 на сто), Латвия (+0,3 на сто), Испания и Португалия (+0,2 на сто за всяка).

Политическите насоки на ЕЦБ през декември подсказаха „поредно повишаване на лихвения процент с 50 базисни пункта на следващата среща (през февруари) и вероятно на тази след това (през март)“. Но тези предположения бяха поставени под въпрос от по-бързия от очакваното спад на основната инфлация, съчетан с доклад, според който по-бавното затягане през март печели подкрепа сред политиците на Централната банка.

Темпото на затягане може да се забави през март, заяви икономистът на Barclays Силвия Арданя. „Възможно е да има разминаване във възгледите на срещата на 2 февруари, което може да се засили в навечерието на срещата през март, когато служителите на ЕЦБ ще изготвят нов набор от макроикономически прогнози“, допуска Арданя.

Въпреки това повечето анализатори очакват Кристин Лагард да даде сигнал за нов половин процент повишение за март.

Инфлацията в еврозоната спада до 8,5% през януари от 9,2% през декември, показват предварителните данни на Евростат за 20-членния валутен блок. С това показателят се понижава за трети пореден месец.

Основната инфлация обаче остава значително над целта от 2%. Дори и да не отчита променливите фактори, като енергията и храните, считани за водещи за предстоящите инфлационни тенденции, тя може все още да не е достигнала своя връх. Освен това техническите проблеми в Германската статистическа служба означават, че данните за инфлацията са по-малко надеждни и е по-малко вероятно да предизвикат промяна.

Допълнителен аргумент е, че очевидно регионът може да се справи с повишенията на лихвите - икономиката се оказа по-устойчива от опасенията. Това сочат предварителните данни на Евростат, обявени във вторник , които показват, че икономиката на еврозоната се е разширила с 0,1% през последното тримесечие, опровергавайки очакванията за свиване.

ЕЦБ очаква инфлацията в еврозоната да се забави до 6,3% Прогнозата на ЕЦБ е инфлацията да забави темпа си до 6,3% в еврозоната, а съвкупният БВП да нарасне 0,5 на сто през 2023 г.

Ястребите в Управителния съвет обаче заявиха, че битката с инфлацията не е спечелена. Габриел Махлуф, смятан за „прагматичен гълъб” се обяви в полза на друг голям ход през март.

Отпадането на предишните насоки без промяна в данните рискува да навреди на доверието в Лагард в момент, когато то вече е компрометирано. Лидерът на ЕЦБ е в затруднено положение – макар и да твърди, че решенията се вземат от среща на среща и зависят от входящите данни, тя вече обеща повишения с половин процент през февруари и подобен ход – през март.

Анализатори очакват ЕЦБ да повиши лихвите между 3,25-3,75% от сегашните 2 на сто. Но каквото и да има предвид, Централната банка трябва да подобри своята комуникационна политика, съветва Карстен Бжески от ING. „Би помогнало, ако ЕЦБ изясни своята функция за реакция и изпрати съобщение, което има по-дълъг срок на годност от само няколко дни“, препоръча главният икономист.