Нивото на инфлация в еврозоната спадна до 4-месечно дъно.

Предварителните данни на Евростат сочат, че тя е 9,2% през декември спрямо 10,1% през ноември. Нивото е под прогнозираните 9,7 на сто.

Цените на енергията забавиха темпа и записаха ръст от 25,7% през декември срещу 34,9% - през ноември. Разходите за храни, алкохол и тютюн обаче, продължават да нарастват с 13,8% срещу 13,6%, на неенергийните промишлени стоки – с 6,4% срещу 6,1%, и услугите – 4,4% срещу 4,2%).

В сравнение с предходния месец индексът на потребителските цени (CPI) е паднал с 0,3% - това е втори пореден месечен спад, което е сигнал, че инфлацията в еврозоната вероятно е достигнала своя връх.

Тя обаче остава далеч над целта от 2%, поставена от Европейската централна банка.



12 страни от еврозоната отчитат дефлация, включително и най-голямата икономика – Германия. „Това не се е случвало от 2020 г., когато имаше временна дефлация заради пандемията”, отбеляза Георги Ангелов, старши икономист от Институт „Отворено общество”.

Освен падащите цени за енергия, двигател на процеса са и антикризисните мерки, предприети от правителствата в ЕС, и постепенното разрешаване на енергийната криза, посочи икономистът.

„Възможно е през зимата все още да се наблюдава волатилност на инфлацията в някои месеци, но тенденцията е до края на 2023 г. да се усети рязко намаление на инфлацията и на годишна база”, е прогнозата на Ангелов. Той допуска че към края на годината нивата й ще са наполовина спрямо пика от 10,6% през октомври, а дори и по-ниски от 3-4 на сто.

Според икономиста инфлацията се забави темпа си с решаването на енергийната криза чрез строеж на нови газови терминали, инвестиции в нови енергийни мощности - соларни, вятърни и ядрени, приключване на ремонтите на френските ядрени реактори. Световните цена на храните също се успокоиха – дори отчитат спад на годишна основа, което ще спре друг основен двигател на инфлацията в последните две години.

„Разбира се, да не забравяме и ЕЦБ, която доста бързо повишава лихвените нива, с което ще елиминира риска от инфлационна спирала. Тук основният въпрос ще бъде дали институцията ще уцели точното ниво на вдигане на лихвите, така че да елиминира инфлацията, но без да вкара икономиката в тежка рецесия”, коментира Ангелов.

Политиките, които могат да объркат плановете на централните банкиНай-големите икономики в света – и техните централни банки – са изправени пред трудна задача да укротят инфлацията чрез по-високи лихвени проценти, без да предизвикат рецесия

Икономистът смята, че е много интересна е динамиката на инфлацията в балтийските страни, които са географски много близо до войната, което доведе до разстройване на техните вериги за доставки (доставките от Украйна, Беларус и Русия на много стоки спряха, което доведе до нужда спешно да се търсят други доставчици, съответно поскъпване докато се установят нови вериги на доставки).

Съответно, инфлацията в балтийските страни по-бързо и рязко се вдигна, но и по-бързо достигна пик и започна да намалява. Ангелов дава за пример Естония, която достигна пик на инфлацията през август и оттогава темпът постоянно намалява - дори през последните месеци темпът той е по-бърз от нарастването на инфлацията преди това. Само за 4 месеца темпът на инфлация в Естония намаля с близо 8 пр.п. и това е само началото, отбелязва експертът.