Българска народна банка (БНБ) може да прибегне до по-нататъшно намаляване на задължителните минимални резерви.

"От януари 2009 г. влизат допълнителни облекчения, които вече сме обявили. На практика от началото на 2009 г. средният ефективен размер на минималните задължителни резерви за цялата банкова система ще спадне до около 7.2%" - коментира Иван Искров .

Това обаче по никакъв начин не трябва да се разглежда като сигнал към банките да поддържат по-ниско ниво на ликвидност. Облекчението на минималните задължителни резерви върху средствата от чужбина ще насърчи привличането на допълнителни чуждестранни ресурси към банковата система, допълва Искров.

Действието се очаква да освободи свеж финансов ресурс за кредитните институции и да инициира повишение на кредитната активност.

Централната банка вече на няколко пъти прибягва до този лост за повишаване на ликвидността на търговските банки, който е и един от малкото възможни за употреба в условията на валутен борд.

Задължителните минимални резерви бяха намалени последно от 12 на 10%, в усилията да се освободят около 1.1 млрд. лв от привлечените от банките ресурси. Решението бе взето в началото на месеца.

В условията на финансова криза обаче търговските банки все повече имат нужда от свежи ресурси, като усилията на централната финансова институция са насочени в посока на това да се даде глътка въздух на паричните пазари.

Междувременно печалбата на родните банки се очаква да възлезе на около 1.5 млрд. лв. за настоящата година, което би било повишение от 30% на годишна база, или един много добър резултат на фона на тежката ситуация.

Искров призова търговските банки да не капитализират печалбата си, както и да не прибягват до изплащане на дивидент.