Добри новини за кредитополучателите донесоха последните месеци. Лихвите по новите заеми паднаха чувствително в продължение на два поредни месеца, пише в. "Труд".

Първо през март с над 0.5% намаля годишният процент на разходите (ГПР) по жилищните заеми в евро. Той включва лихвата плюс таксите и комисионите. Така средната стойност на ГПР стигна 8.35%. По-ниската лихва се запази и през април, по данни на БНБ. Тогава чувствително поевтиняха и потребителските заеми в левове - също с около 0.5% - нещо, което не се бе случвало отдавна.

Според експерти спадът на лихвите вероятно се дължи на плавния, но непрекъснат процес на понижение на доходността по влоговете. Освен това напоследък банките отчитат по-ниска печалба, основно заради намалели приходи от лихви по заемите, и вероятно се опитват да разширят бизнеса си чрез привличане на нови, но платежоспособни клиенти.

Трудно могат да се правят прогнози за цената на кредита до края на годината, смятат експертите. Върху нея ще влияят най-вече намаляващата доходност по депозитите, ограниченият достъп до кредитен ресурс от централите майки в ЕС, развитието на ситуацията в Гърция и в еврозоната и отражението върху икономиката в ЕС и у нас. Тоест някои от факторите предполагат понижение на лихвите, а други - повишение. В прагматичен план спадът на лихвите от март и април е нормално да повдигне въпрос у коректните кредитополучатели дали си заслужава да предоговорят или рефинансират жилищния си кредит. Еднозначен отговор няма, защото сметката “разходи - очаквани ползи” зависи от конкретния договор на клиента. Може да се каже обаче, че хората, изтеглили заем в разгара на кризата - през 2009 г. и първата половина на 2010 г., когато лихвите и по жилищните, и по потребителските кредити достигаха пикови равнища, е добре да помислят за промяна на договора .

Например ако някой е взел жилищен кредит в евро при ГПР 9,86%, колкото той е бил през януари 2010 г., може да се окаже разумно да се опита да предоговори или да рефинансира кредита си. В момента средното ниво по новите заеми е 8.32%. “При предоговаряне лихвата се смъква с между 0.5% и 1.5%.

При рефинансиране сме виждали спад на лихвата до 3%”, обясни наскоро управителят на консултантската компания “КредитЦентър” Тихомир Тошев. Предоговарянето се прави с банката, от която гражданинът е изтеглил заема си, докато рефинансирането обикновено означава смяна на трезора. При предоговарянето по принцип банката събира такса, която е в рамките на няколкостотин лева. Но често политиките на различните трезори не си приличат и затова трябва внимателно да се проучат различните възможности. “Понякога по-ниският лихвен процент в новия договор крие подводни камъни”, твърди Тошев. Например нова такса или смяна на формулата за изчисляване на лихвата.

“Често се случва по стар продукт да няма годишна такса управление, а при новите условия да влезе. Така намаляването на лихвения процент може да не е чак толкова съществено”, казва и Георги Трендафилов от консултантската компания “Кредитланд”. Консултантите са категорични, че рефинансирането на кредита излиза по-скъпо от предоговарянето, макар понижението на лихвата, което може да се постигне, да е по-сериозно.

При рефинансиране клиентът първо трябва да плати такса за предсрочно погасяване на старата банка, която е между 3% и 5% върху оставащата главница, когато заемът се връща със средства от друг трезор. В зависимост от срока и размера на заема това са обикновено няколко хиляди лева. Клиентът трябва да плати и всички такси и комисиони по отпускането на заема в новата банка. Не е ясно и колко трайно ще бъде нивото на лихвата в новата банка, защото тя остава плаваща. “Напоследък се наблюдава тенденция, когато клиент реши да рефинансира кредита, самата банка да реагира по-адекватно, като намали лихвените условия до пазарните нива в момента. Така че новите тенденции на пазара могат да са в полза на кредитополучателя”, смята Георги Трендафилов.