“Въпреки турбуленциите в Еврозоната, които влияят и на Централна и Източна Европа (ЦИЕ)1, банковите пазари в региона показаха по-голяма устойчивост, отколкото се предполагаше по-рано. Най-вече Полша и Русия демонстрираха солидно развитие и бяха светъл лъч на банковия пазар”, коментират анализаторите на Райфайзен Банк Интернешънъл АГ (РБИ) и Райфайзен Центробанк в последния годишен анализ на Банковия сектор за Централна и Източна Европа, изготвен от Райфайзен Рисърч, със заглавие “Работа в условията на предизвикателна среда”.

“Когато става въпрос за банковата индустрия в ЦИЕ и бъдещият й потенциал за растеж, трябва да се вземе предвид размера й в контекста на Еврозоната. В номинално изражение и на базата на настоящите пазарни оценки, целият регион представлява 27% от БВП на Еврозоната, докато общите кредити в ЦИЕ възлизат на едва 9% от общия обем кредити в Еврозоната, казва Петер Брециншек, главен икономист на Райфайзен Рисърч, отбелязвайки потенциала на банковите сектори в Централна и Източна Европа.

Към края на 2011 г. активите в ЦИЕ възлизат на 2,068 млрд. евро, в сравнение с 1,846 млрд. евро към края на 2010 г. и представляват съответно 7.7% и 7.2% от банковите активи в Еврозоната. Общите активи са по-малки в сравнение с активите на някоя от големите банки в Еврозоната – например Дойче банк, чийто активи възлязоха на 2,164 млрд. евро към края на 2011 г.

Банковите сектори в Централна и Източна Европа, като цяло, бяха по-печеливши през 2011 г. Средната възвращаемост на балансовия капитал и резерви (ROE) в ЦИЕ нарасна до 12.8% през 2011 г., спрямо 10.4% през 2010 г. Според Брециншек:: “Повишаващата се съвкупна ефективност на банковите сектори в Централна и Източна Европа бе подкрепена от стабилизирането на нивата на необслужваните кредити в региона като цяло”.

По отношение на генерирането на печалби, банковите пазари в Русия, Полша и Чехия, доказаха, че са най-атрактивни през 2011 г. През предизвикателната 2011 г. реализираната доходност на банките в региона потвърди гледната точка на анализаторите, че нивата на показателите възвращаемост на балансовия капитал и резерви (ROE) от около 15% и на възвращаемост на активите (ROA) от 1.5% са адекватни за банковите сектори в ЦИЕ, както в средносрочна перспектива, така и през целия цикъл.

Пазарите с висок растеж със среден ръст на кредитите от 14% през 2011 г.

Според анализаторите, банковите сектори в Централна и Източна Европа показаха високо ниво на устойчивост през 2011 г. Ръстът на кредитите остана на здравословни нива, като през 2011 г. бе отчетено увеличение от 19% на годишна база в местна валута и 13%, съответно в евро, и последва добрия ръст на кредита от 2010 г. Потенциалът за растеж на банковите пазари в Централна и Източна Европа се определя на базата на кумулативния реален ръст на кредитите за периода 2009-2011 г. и възлиза на около 25% (намален с инфлацията), докато респективно за Еврозоната потенциалът възлиза на приблизително 1%.

Като цяло, трябва да се отбележи, че нивата на растеж на кредита в Централна и Източна Европа, които бяха много високи в периода преди кризата, се върнаха до “нови нормални” нива. Много банкови пазари в ЦИЕ подобриха устойчивостта си като намалиха съотношението между кредитите и депозитите. “От 2009 г. привличането на депозити изпревари ръста на кредитите в ЦИЕ: на кумулативна база от 2009 до 2011 г. депозитната база в ЦИЕ се увеличи с 38%, докато кредитите нараснаха с около 25%.

Според Гюнтер Дойбер, ръководител на ЦИЕ към Райфайзен Рисърч, през последните 24-36 месеца съотношението между кредити и депозити намаля на повечето пазари в Централна и Източна Европа, отчитайки някои отклонения от този показател, както и при ликвидността, в отделни подрегиони. Той е убеден, че настоящите тенденции за привличане на депозити в ЦИЕ са добър знак, тъй като бъдещият ръст на банковия пазар ще зависи до голяма степен от това привличане на средства. На тази база, очакванията на Дойбер са, че регионът ще е по-малко податлив на външни шокове, в сравнение с 2008-2009 г.

Най-добре представилите се банкови сектори, които анализаторите на Райфайзен Рисърч определиха като пазари с висок потенциал за растеж още при миналогодишното издание на анализа на банковия сектор в Централна и Източна Европа, представляват 80% от ЦИЕ. Групата от страни – Русия, Полша, Чехия, Словакия, Румъния, Сърбия и Албания се представиха много добре и през 2011 г. и отчетоха среден годишен ръст на кредитите от 14% (преизчислен в евро).

За разлика от тях, в останалите страни, които представляват 20% от банковия пазар в ЦИЕ, бе отчетено по-умерено представяне през 2011 г., като ръстът на кредитите в една или друга степен остана слаб, и анализаторите очакват това развитие да се запази. Въпреки това, ръстът на корпоративното и ипотечното кредитиране остана на добри нива, дори и на тези пазари в Централна и Източна Европа, които не отчетоха силен ръст на кредитирането през 2011 г., което е показателно за това, че тези два сегмента са с ниска степен на проникване на почти всички пазари в региона.

Пикът при необслужваните кредити бе достигнат на водещите пазари в ЦИЕ

Доброто представяне на банковите пазари в Централна и Източна Европа бе подкрепено от достигането на пик при необслужваните кредити на водещите пазари Чехия, Полша, Русия, Словакия и Украйна. От друга страна, повечето страни в Югоизточна Европа, както и централноевропейските страни Унгария и Словения не последваха тенденцията за подобряване качеството на активите си през 2011 г. Като цяло показателят необслужвани кредити за целия регион на ЦИЕ се стабилизира малко под 7% за отчетния период.

Полша и Русия: Най-атрактивните банкови пазари в ЦИЕ с потенциал за бъдещ растеж

Анализаторите на Райфайзен Рисърч виждат най-голям потенциал за растеж в Русия и Полша, които заедно представляват 60% от банковия пазар в Централна и Източна Европа. Това се отнася както до абсолютния размер на двата пазара, така и до прогнозата за устойчив двуцифрен растеж на кредита за периода 2012 – 2016 г. Според тези прогнози, Русия ще отчете среден ръст в кредитирането от 15.3% между 2012 и 2016 г., или увеличение с 578 млрд. евро. Очакваният ръст на кредитите в Полша за същия период е 14.6%, или със 170 млрд. евро повече, в номинален план. Ако тези данни се съпоставят спрямо ръста на кредитите в Централна и Източна Европа, от 1,195 млрд. евро, огромният потенциал на Полша и Русия става още по-очевиден.

Разпределението на водещите банки в ЦИЕ е повлияно от сделки за придобивания и сливания

Сосиете Женерал, Уникредит, РБИ и Сбербанк, които са с висока концентрация на активи в Централна Европа (без Унгария и Словения) и/или Русия, биха могли да се представят по-добре от конкурентите си по отношение на ръст на кредитите и качество на активите. “Класацията на водещите 10 банки по размер на активите бе силно повлияна от сделки по придобивания и сливания: например придобиването на Полбанк, която бе собственост на Юробанк И Еф Джи, изведе РБИ на второ място сред западните банки в Централна и Източна Европа, след Уникредит”, коментира Щефан Максиан, главен анализатор на Райфайзен Центробанк. Придобиването на Кредит Банк от страна на Сантандер изведе испанската банка до Топ 10.

Докато руската ВТБ се фокусира върху месния пазар в Русия, Сбербанк придоби 100% от австрийската Волксбанк Интернешънъл, като по този начин стъпи и на пазара в 7 страни в Централна и Източна Европа. Максиан очаква вълната на консолидация да продължи, но не предвижда обемите на придобивания и сливания от 2011 г. да бъдат достигнати отново в близките 12 месеца.

България: Устойчиво възстановяване на равновесието в банковия сектор, подобно на това в реалния сектор

Докато през 2011 г. България продължи да се възстановява от рецесията, икономическият растеж остана слаб, поради изоставането в някои сектори. Вътрешното потребление намаля с 0.3% на годишна база поради растящата безработица, като инвестициите също се свиха. Банковата система продължи да адаптира дейността си в съответствие с плавното възстановяване на икономиката от рецесията. Поради свитото кредитиране и високите нива на безработица, кредитната активност остана ниска, и нарасна с около 4% през 2011 г. (кредитите представляват 73% от общите активи). Повишеното търсене на кредити главно от секторите търговия, преработващата промишленост и професионални услуги доведе до ръст на корпоративното кредитиране с 6% на годишна база през 2011 г., като този сегмент бе основен двигател за ръста на кредитния портфейл.

През 2011 г., значението на привлечените средства от местни източници нарасна . Ръстът на депозитите на домакинствата, както и нарастващото доверие на населението в банковия сектор, допринесоха за нарастването на депозитната база с около 12% на годишна база. Ниската кредитна активност и устойчивият ръст на депозитите бяха основен двигател за нарасналата ликвидност в банковата система. Измерена с коефициента на ликвидните активи, ликвидността се подобри до 25.57% към края на 2011 г., спрямо 24.37% година по-рано.

Съотношението кредити към депозити спадна до около 106% през 2011 г. – значително под нивата от 2009 и 2010 г. (около 115-120%). Банковата система приключи 2011 г. с обща капиталова адекватност от 17.5%, която отчетливо надхвърля регулаторния минимум от 12%. В резултат на стабилната ликвидна и капиталова позиция, българският банков сектор е добре подготвен да подкрепи кредитирането при по-благоприятна вътрешна и външна икономическа среда, което отличава банковия сектор в страната от някои други конкуренти в Югоизточна Европа.

За трета поредна година, българският банков сектор отчете спад в нетната печалба, която се сви до 300 млн. евро през 2011 г., спрямо 315 млн. евро през 2010 г. Възвращаемостта на активите (ROA) на банковата система, както и възвращаемостта на балансовия капитал и резерви (ROE) също намаляха за трета поредна година, достигайки съответно 0.78% и 5.76%. По-слабият финансов резултат се дължеше на разходите за обезценка вследствие на ръста на класифицираните кредити и ниския ръст на новоотпуснатите кредити.

През 2011 г. системата отчете лек спад в темпа на растеж на класифицираните и необслужваните кредити. Класифицираните кредити възлязоха на 23.21% от общите кредити, като 8.29% представляват кредитите “под наблюдение” (кредити със забава 30-90 дни), 3.18% “необслужвани кредити” (забава от 90-180 дни) и 11.75% “загуба” (забава от над 180 дни.)