Според Европейския банков барометър на Ernst & Young, банките избягват големи преструктурирания и проекти за бизнес развитие, като вместо това се фокусират върху вътрешните си проблеми, със задълбочаването на натиска от икономиката като цяло и с ударите, нанесени на балансите в резултат на новите регулации. Кредитирането за всички големи индустриални отрасли ще пострада, а банките прогнозират увеличение на просрочията във всички големи сектори в Европа.

Банковият барометър е проучване, провеждано сред 500 банки в Европа; 50 банки от Австрия, Белгия, Франция, Германия, Италия, Холандия, Скандинавските държави, Полша, Испания и Обединеното кралство.

Марсел Ван Лу, Ръководител, отговарящ за банковите и капиталовите пазари в Европа, Близкия Изток, Индия и Африка, коментира:

„Банките реално са принудени да минат на диета – от една страна от тях се иска да разполагат с повече капитал, но от друга те са изправени пред продължаващата неразрешена макроикономическа нестабилност, която сега нанася удар върху кредитните им портфейли, със значително повишен риск от просрочия във всички големи промишлени отрасли.

Вярно е, че нарасналите депозити от клиенти и намесата на ЕЦБ имат очевиден положителен ефект върху ликвидността на банките, но повишените капиталови изисквания ще попречат на смекчаването на политиките за кредитиране. Банките са притеснени за ефекта, който това ще окаже върху реалната икономика – в момента те не са в позиция, която може да ги превърне в двигатели на възстановяването”.

Прогнозира се увеличение на просрочията във всички отрасли

Европейските банки очакват увеличение на просрочията във всички сектори. Най-големите опасения на банковата индустрия са свързани с просрочията в строителния отрасъл като половината от банките (46%) очакват нарастване на просрочията в тази област.

Строителството е следвано от автомобилната промишленост, корпоративните недвижими имоти, услугите и транспортния отрасъл, където приблизително 38% от банките очакват увеличение в просрочените задължения. Химическата, фармацевтичната промишленост и комуналните услуги се считат за най-здравите отрасли, но въпреки това банките в Европа очакват увеличение на риска от просрочия.

Рефинансирането ще бъде предизвикателство, особено в сектора на недвижимите имоти и строителството

Събитията принуждават банките да затегнат кредитните си политики за всички промишлени сектори и съществува тясна взаимовръзка между отраслите, в които те очакват повишение на просрочията и онези, в които ще бъдат затегнати кредитните им политики. Тук се включват отрасъла за недвижими имоти, строителството, услугите, транспорта и инфраструктурата.

Кредитирането за корпоративни недвижими имоти и строителство ще претърпи най-сериозен удар като 40% от банките очакват затягане на политиките. Тази ситуация, обаче, не е еднозначна навсякъде в Европа - 61% от банките в Полша и Скандинавските държави очакват кредитирането да е по-рестриктивно за отрасъла на корпоративните недвижими имоти, докато приблизително 75% от банките в Германия и Обединеното кралство не очакват затягане на политиките си.

Стивън Луис, Директор в екипа за Глобални банкови и капиталови пазари на Ernst & Young, коментира: “Кредитирането за корпоративни недвижими имоти е отдавна очаквано слабо място за банките, но степента на въздействие не беше еднозначна навсякъде в Европа. През последните две години вече виждаме реални доказателства за по-предпазливи кредитни политики, които се възприемат на пазари като тези в Обединеното кралство и Германия, като сега те обхващат и банките в цяла Европа”.

Увеличението на цената на капитала ще се поеме от реалната икономика

Четиридесет процента от банките в Европа очакват, че изискванията на Базел III ще намалят степента на кредитиране за реалната икономика. Особено осезателни са тези притеснения в Австрия (74%) и Германия (63%). Шестдесет и седем процента от банките очакват Базел III да доведе до увеличение на цената на кредитите за клиентите, като 94% от австрийските банки, 85% от скандинавските банки и 80% от полските банки очакват това увеличение на цената на кредитите да стане факт за техните клиенти. Банките, обаче, не очакват, че ще могат да прехвърлят всички разходи към клиентите, като 45% от тях очакват изискванията на Базел III да ударят и тяхната рентабилност.

Стивън споделя: “Въпреки че 41% от банките очакват нарастване на депозитите, комбинацията от макроикономическа несигурност, продължаващ натиск върху финансирането от пазарите на едро и капиталовите ограничения и ограниченията върху ликвидността означава, че общото кредитиране ще намалее и цената на кредитите ще се увеличи както за банките, така и за компаниите и физическите лица, които те кредитират”.

Големите планове са оставени настрани и банките поставят като приоритет разрешаването на вътрешните си проблеми

Управлението на риска, Базел ІІІ и съкращаването на маловажните разходи са трите основни приоритета за банките тази година. Те са последвани от орязването на общите разходи и подобряването на процесите. Развитието на офшорни и нови пазари е сред най-неприоритетните за банките процеси. Като приоритети със средна важност се посочват големите промени като например преоценка на предлаганите продукти, преструктуриране или създаване на нови бизнес сектори, освобождаване на активи и нови системи за възнаграждения.

Стивън посочва: “Банките в цяла Европа последователно подреждат разходите, риска и регулациите като свои първостепенни приоритети в момента. Това съвсем основателно може да се очаква, имайки предвид продължаващите предизвикателства в Еврозоната – банките на всички пазари са фокусирани върху разрешаването на проблемите и реакциите спрямо възникващите събития, а не толкова върху проактивното разработване на стратегически проекти за растеж”.

Но натискът за консолидация набира сила

Доста над половината от интервюираните банки очакват натиска за консолидация да нарасне през следващите шест месеца, с изключение на тези в Обединеното кралство, където едва 24% от банките очакват това да се случи. Австрийските и испанските банки са почувствали тази тенденция най-осезаемо като приблизително 75% от тях очакват увеличение на натиска за консолидация през следващите шест месеца.

В средносрочен до дългосрочен план немските банки очакват най-голям натиск за консолидация. 74% от тях очакват съществен натиск за консолидация. Стивън коментира: “На пазарите, където банковата индустрия остава относително фрагментирана, натискът за консолидация несъмнено ще бъде голям през следващите шест месеца, тъй като за дребните участници на пазара ще бъде трудно да работят в този все по-капиталоемък свят, освен ако не заемат някаква конкретна пазарна ниша. Като допълнително доказателство за този натиск, една четвърт от банките в региона също очакват нарастване на продажбите на активи през следващите шест месеца”.

Търговията с ценни книжа е онази област от бизнеса, за която банките се притесняват най-много
Най-сериозните опасения на банките са свързани с бъдещето на бизнеса им за търговия с ценни книжа като 30% от тях очакват негативна прогноза за този сектор.

“Не е изненада, че, бидейки изправени пред множеството регулаторни промени и заплахата от въвеждането на данък върху финансовите операции, банките навсякъде в Европа се притесняват за бизнеса си с ценни книжа. Тъй като печалбите в сектора ще бъдат притиснати, мащабът и ефективността ще стават все по-важни", добави Стивън.

Европейският банков пазар е разделен относно прогнозите за 2012 г.

Австрийските, немските и испанските банки се притесняват най-много за текущите си резултати от дейността в Европа. Те са и най-песимистични относно перспективите за първото полугодие на 2012 г. Единствено банките в Полша бяха единодушно позитивни по отношение на текущите си резултати, а банките в Холандия и Полша бяха най-оптимистични в прогнозите си за първата половина на 2012 г.

Марсел коментира: „Макроикономическите фактори са най-обезпокоителни за банките в Европа. Държавите, където банките са най-малко оптимистични за бъдещите си резултати, са държавите, в които банките са изправени пред най-големия натиск за консолидация, където съществуват притеснения за ефекта от новите регулации и където има най-сериозни опасения за влиянието на проблемите с държавния дълг. Областите, над които те имат повече контрол, като например кредитните политики, просрочията и привличането на висококачествени кадри изглежда имат малко въздействие върху общото ниво на увереност”.