Дебитните и кредитните карти са сред най-динамично развиващите се банкови продукти в България. В своето изследване Financial markets data services институтът за маркетингови изследвания GfK Bulgaria представя сегашното им състояние, както и тенденциите в бъдещото им развитие.

Според експертите от института детайлен анализ на данните от изследването, проведено в края на 2010 г., би помогнал да бъдат изведени няколко основни въпроса, които да бъдат разгледани с оглед на по-нататъшното развитие на пазара на картови продукти в България и маркетинговата политика на финансовите институции.

На първо място: по какъв начин се използват кредитните и дебитните карти и каква е степента на банковата култура у нас. Освен това, друг интересен елемент от получените данни е очертаването на профила на клиента на картов продукт и извеждане на предположения за това какви биха били мотивите му за по-засилена и честа употреба на тези продукти. На базата на тези елементи, е възможно да се мисли за начините на повишаване на разпространението и употребата на банкови карти.

Данните в предоставения от GfK Bulgaria на Profit.bg материал показват, че 50.8% от респондентите не притежават никаква банкова карта, а 34.3% имат карта, в която работодателят им превежда месечното възнаграждение. 52.9% от анкетираните декларират, че използват банката, която работодателят им е определил. От една страна, това може да се дължи на недостатъчната информираност на потребителите за възможността да изберат сами банката, в която да получават заплатата си, но от друга - на нежеланието да се ангажират самостоятелно с този избор.

В този контекст може да се разгледа и фактът, че картите се ползват предимно за теглене на пари в брой. 87.2% използват картата си за теглене на месечното си възнаграждение. Това се допълва и от отговора на 22.5% от анкетираните, които заявяват, че използват дебитната си карта за теглене на пари на каса в банка. Ясно се вижда, че става дума за солидна част от банковото население, което не използва пълноценно този продукт.

На въпрос „Колко често използвате вашата дебитна карта", 40.9% от анкетираните са заявили, че я ползват 2-3 пъти в месеца, а 31.0% теглят от банкомат само веднъж.

Обяснението може да се крие в специфичната нагласа към "пластмасовите пари" или в недостатъчната запознатост по отношение на тяхната функционалност. Във всеки случай, ниската честота на употреба говори много за отношението, което банковият потребител в България има към дебитната и кредитната си карта. Едва 18% ползват дебитната си карта веднъж седмично или по-често.

Ако се опитаме да добием по-добра представа за това как изглежда един потребител на банкова карта, то те са предимно със средно и по-високо образование, с доход над средния и от голям град, отчитат от GfK Bulgaria.

Разглеждайки фактора достъп и ползване на Интернет се разкриват няколко интересни неща - 6.6% от ползващите Интернет плащат комуналните си услуги през дебитната си карта срещу 2.7% от тези, които нямат достъп до мрежата на world wide web. Разликата е още по-значима, когато става дума за потребители, които ползват Интернет и плащат своите сметки в магазина през банкова карта: 15.8% срещу 5.6%, които не ползват интернет.

При респондентите с висше образование и тяхната информираност относно възможностите на банковите карти тази разлика нараства. 20.8% от имащите висше образование плащат с карта, когато пазаруват в кварталния хипермаркет, а делът на тези с по-ниско образование, които го правят, варира между 7 и 9 на сто.

Поради спецификата на този продукт, наблюдаваме по-ниски нива на притежаване и използване на кредитни карти в сравнение с дебитните. 8,.8% от анкетираните потребители притежават кредитна карта, а 38.9% от тях я използват за теглене на пари в брой, което не е предимство при кредитната карта, тъй като таксата за теглене е сравнително висока.

Възможността за пазаруване през интернет или резервацията на пътувания и почивки се използва като атрибут на кредитната карта от едва 2-4% от притежаващите кредитни карти.

Според експертите на GfK Bulgaria изводите, които могат да бъдат направени с оглед на представените данни биха могли да бъдат групирани в няколко групи.

На първо място, данните насочват вниманието към недостатъчната информираност на гражданите относно функционалните възможности, които една подобна карта предлага.

Финансовите институции, които се занимават с издаването им, биха могли да разширят своите пазари, при условие, че при предлагане на подобен продукт насочат вниманието на своите клиенти не само към стандартното теглене на пари в брой от банкомат, а към разчупени и атрактивни оферти, които да донесат повече яснота относно разликата между кредитна и дебитна карта.

Потребителите на банкови услуги не използват останалите допълнителни функции и операции, които могат да бъдат извършвани с дебитна или кредитна карта. Тук идва и ролята на финансовата институция, която може да запълни тази липса на информация.

Задоволявайки информационните нужди на своите клиенти, тя може да разшири пазарните си дялове и да спечели още повече клиенти, смятат от института за маркетингови изследвания.