Преди Lehman Brothers да фалира, преди AIG почти да фалира, преди финансовата система да се срине и да се наложи да бъде спасена, акциите вече бяха в мечи пазар.

До 12 септември 2008 г. 0 петъкът преди усилията за спасяване на Lehman да се окажат крайно недостатъчни и да се стигне до ново ниво на паника и болка, индексът S&P 500 падаше в продължение на близо година.

Индексът се бе понижил с 22% от пика си през октомври 2007 г. до средата на юли. Банковите акции бяха изгубили над половината от стойността си в предходната година, а щатската икономика бе от близо година в рецесия.

С други думи, следвайки принципите на дисциплинираното дългосрочно инвестиране и логиката на контраинвестирането, това може би бе прилична възможност за купуване на акции. В крайна сметка, в предходния ден индексът Dow Jones Industrial Average бе затворил с повишение от 1.5%, воден от банковите акции, изтривайки 1.5% загуба от по-рано през деня.

Цената на петрола бе паднала до шестмесечно дъно. Индексът на волатилността на Cboe скочи до над 25 - ниво, което е известно, че отбелязва дъно на търговията.

На първа страница на Wall Street Journal в онзи петък пишеше, "Lehman трескаво търси купувач," докато от Washington Mutual бяха обявили, че "разполагат с достатъчно ликвидност и капитали, за да издържат на банковата криза."

И така, какво щеше да стане, ако бяхте купили в този момент, смятайки, че акциите вече са поевтинели доста, а многото лоши новини са отразените в цените им? Ако Lehman бе спасена през онзи уикенд, това нямаше ли съвсем логично да предизвика значително възстановяване при акциите ?

Да купиш в навечерието на фалита на Lehman

В следващите шест месеца купуването на акции точно преди засилването на кризата щеше да е катастрофално. Година по-късно подобен ход все още изглеждаше преждевременен. Дори три години след това купуването на акции през септември 2008 г. изглеждаше повече като главоболие, отколкото като джакпот.

От днешна гледна точка обаче, купуването на акции в навечерието на фалита на Lehman изглежда оправдано и би било възнаградено от времето, устойчивостта на корпоративна Америка и продължителността на бичия пазар, който последва.

S&P 500 затвори на 1 251 пункта в петъка преди фалита на Lehman, след като през октомври 2007 г. бе достигнал връх от 1 565 пункта. За 10-те години оттогава S&P 500 скача със 130%, или среден годишен ръст от 8.7% и обща годишна доходност (с включени дивиденти) от 11%.

Това е доста окуражителен 10-годишен резултат, предвид факта, че шест месеца след това хипотетично закупуване на акции пазарът се огъваше под най-бурната ликвидиция на активи от Голямата депресия насам.

До март 2009 г. S&P 500 се бе понижил с още 40% и то по доста изтощителен начин – брутални спадове, прекъсвани от четири повишения от по най-малко 8%, които даваха за кратко надежда на биковете.

Нещата видимо се подобряваха с времето. През икономическото възстановява, огромни усилия в посока държавни стимули, радикални мерки за подкрепа от страна на Федералния резерв, ренесанс при корпоративните печалби, ускоряващ се технологичен бум, три президентски избори и постепенна нормализация на паричната, пише CNBC.

Трудно да задържиш вярата

Въпреки това, най-добре е човек да не подценява колко крехко и неубедително изглеждаше през цялото време това възстановяване на икономиката и на пазарите на активи и по тази причина колко трудно бе човек да има вяра, че с времето пазарът ще спаси инвеститорите, избрали неподходящо време да влязат.

S&P 500, който формира дъно при 666 в следобеда на 6 март 2009 г., прекара много малко време под нивото от 800 пункта — не повече от общо пет седмици. Въпреки това повишението на индекса към нивата отпреди Lehman бе колебливо и бавно.

Няма и година след Lehman и пет месеца след пазарното дъно, S&P 500 бе достигнал до 1 000 пункта, но въпреки това повечето хора смятаха, че това е "ръст по време на мечи пазар," като мнозина мислеха за плашещия път на пазара по време на Голямата депресия.

Три години по-късно S&P 500 почти бе възстановил загубите си след Lehman, но акциите все още изоставаха по доходност от облигациите, тъй като европейската дългова криза носеше заплахата за завръщане на световната финансова криза.

Ето как Los Angeles Times обобщава ситуацията през август 2011 г.: "Почивай в мир, бичи пазар? Освен ако акциите не обърнат посоката бързо, статистиците от Уолстрийт ще отбележат 29 април тази година като крайната дата на бичия пазар, който се зароди през март 2009 г., в дълбините на последната рецесия."

Пет години след Lehman нещата изглеждаха по-стабилни: S&P 500 отбелязваше нови върхове от месеци, печалбите скачаха, в Силициевата долина имаше оживление, банките бяха стабилни. И точно тогава започнаха опасенията дали Фед няма да развали нещата, като започне да затяга паричната политика прекалено рано или прекалено бързо.

През всичките тези години на притеснения пазарът си пробиваше път към доста добро представяне дори за тези, които бяха купили на ръба на пропастта преди безпрецедентното финансово бедствие.

Докъде стигнахме? Вече не е времето да се пита "Всички новини на пазара ли са лоши и то под носа ни?" а по-скоро "Нещата са толкова очевидно добри, как пазарът не е отразил всичко това?"

За протокола, през септември 2008 г. първият въпрос бе точно подходящият, който да се зададе. Агресивното предприемане на действия след него изглеждаше преждевременно и своеобразен урок по смирение, но не и грешно.