Китай продължава да бъде един от основните двигатели на световните стокови пазари, отчитайки рекордно потребление на всякакви видове суровини - от петрол до соя.

Въпреки свиването на индустриалното производство, затягането на екологичните норми и опитите за намаляване на финансовата задлъжнялост, Поднебесната империя продължава да бъде най-големият потребител на сурови материали в света, пише Bloomberg. А това помогна на стоковите пазари да регистрират втора поредна година на повишения.

На фона на консолидацията по върховете на властта, водена от президента Си Дзинпин, китайската икономика е на път да регистрира първата си година на ускорен икономически растеж от 2010 насам.

А до момента няма сигнали, че тази тенденция може да се промени през 2018 г. и потреблението да се забави по някаква причина.

Новият петролен крал

Пекин вече твърдо се настани на първото място в класацията на най-големите петролни вносители. Китайският внос на суров петрол категорично изпревари този в Съединените щати на годишна база през 2017.

Нещо повече - азиатският гигант е един от водещите купувачи именно на американски петрол.

По данни на китайската митническа администрация, страната е внасяла средно по 8.43 милиона барела петрол дневно през изминалата година. А през 2018 г. този рекорд вероятно ще бъде подобрен, ако квотите, отпускани от правителството на китайските рафинерии, се използват като индикатор за бъдещото търсене.

При първата фаза на разпределение за тази година заявките надхвърлиха със 75% тези за същия период на предходната.

За по-синьо небе

Управляващите на втората най-силна икономика в света си дават все по-ясна сметка, че ключът към решаването на проблема със задушаващия смог в големите градове всъщност се крие в чужбина.

Китай увеличи значително покупките на качествена (и по-малко замърсяваща) желязна руда, каквато не може да бъде открита на територията на страната, осигурявайки суровина за гигантската си стоманена индустрия. Само през 2017 г. вносът на желязна руда е нараснал с 5%, до ниво от над 1 милиард метрични тона.

Този натиск на китайските производители за по-качествени и щадящи природата материали се отрази и на световните пазари. Премията, която купувачите плащат за суровините от по-висок клас, се увеличи значително, което съответно се отрази и на цените.

През юни миналата година цената на желязната руда се движеше около 54 долара за тон, докато в момента наближава границата от 80. Това означава ръст от близо 50 на сто.

Търсенето на стомана в Китай, който осигурява половината от световното предлагане, също изглежда стабилно. Освен това все по-голяма част от продукцията на металургичните комбинати остава в страната.

Износът на стомана от Поднебесната империя е намалял с над 30% през 2017 г., по данни на Bloomberg.

От въглища към природен газ

Покупките на по-качествени руди не са единствената тактика на Китай в борбата с вредните емисии в атмосферата. Страната се опитва да ограничи и потреблението на въглища в полза на далеч по-чистия природен газ.

Вносът на "синьо гориво" в страната, както през терминалите на пристанищата, така и по газопроводите от съседните държави, е нараснал с 27% на годишна база, до близо 69 милиона тона.

Нещо повече - засиленото потребление доведе до проблеми с газовите доставки в началото на тази зима, което беше ясен сигнал, че покупките ще трябва да бъдат увеличени. Според есперти на базираните в Китай консултантски компании China International Capital Corp. и JLC Network Technology, потреблението на природен газ в Китай ще се увеличи с още 10% тази година.

И въпреки това е твърде рано въглищата да бъдат "отписани". Вносът на въглища в Китай всъщност се е увеличил с над 6% за миналата година, тъй като натискът на правителството върху по-малките и неефективни въгледобивни предприятия и затягането на изискванията за безопасност ограничиха значително местното производство.

Апетитът идва с яденето

Успоредно с опитите на китайското правителство да изчисти въздуха над големите градове, продължава и експанзията в земеделския сектор. Експлозивният икономически растеж през последните две десетилетия увеличи доходите на китайците и повиши изискванията им към това, което слагат на трапезата си.

Потреблението на месо, например, расте лавинообразно, а заедно с него и броят на големите ферми. Те, от своя страна, се нуждаят от огромни количества фураж, за да могат да изхранват животните.

Вносът на слънчоглед в Китай се повиши с 14% през 2017 г., до рекордните 95.54 милиона тона, а този на соя се очаква да достигне безпрецедентните 97 милиона тона, по данни на китайското земеделско министерство. Това означава, че страната ще заеме дял от 65% на световния пазар на тези продукти.

Строителство на бъдещето

Ускоряващата се икономика стимулира строителството на нови фабрики и жилищни сгради, които ще се нуждаят и от съпътстваща инфрасруктура.

Ключов материал за страната се оказва медта, тъй като по-голямата част от местните производители на меден концентрат са малки и не могат да смогнат на нарастващото търсене и количествата, които трябва да се преработват. Всичко това води до увеличение на вноса.

Поднебесната империя е поръчала от чужбина с 2.3% повече медна руда и медни концентрати, отново регистрирайки рекорд от 17.35 милиона тона. Очакванията са този тренд да продължи и през 2018 г.

Междувременно, с ускоряването на преработката на суровините, вносът на необработен мед и медни продукти е намалял с над 5% през изминалата година, което означава, че индустрията успява да задоволи местното търсене.