Китайските инвеститори бягат от вътрешните рискове през офшорни фондове
Разочаровани от слабия фондов пазар у дома, геополитическите рискове и падащата стойност на юана, китайските инвеститори влагат пари в инвестиционни продукти с експозиция към чуждестранни активи, които също така ще помогнат за диверсифициране на портфейлите им, пише Reuters и добавя:
„Инвестициите се вливат в борсово търгувани фондове (ETF) и взаимни фондове, емитирани в рамките на програмата за квалифицирани местни институционални инвеститори (QDII) - един от малкото канали за инвестиране на китайски пари в чужбина, което кара мениджърите на тези фондове да се борят за повече квоти в рамките на строго управляваната схема“.
Според анализатори тези, които инвестират в QDII продукти, вече не се задоволяват да останат близо до дома си с акции на Хонконг, а търсят фондове, които им дават достъп до американските, японските и дори развиващите се пазари като Виетнам и Индия, тъй като китайската икономика зацикля.
До 17 август тази година са стартирани рекордните 38 QDII фонда, които надхвърлят 31 за цялата 2022 г., сочат данни на Morningstar.
"Търсенето на американски акции се появи от края на миналата година и се засили през тази заради изгодната възвръщаемост. ETF Nasdaq се продаваше изключително добре", казва Айвън Ши, ръководител на проучванията в базираната в Шанхай консултантска компания Z-Ben Advisors.
Общата квота за QDII от около 165,5 млрд. долара е почти изчерпана, а има търсене на още, казват и мениджърите на фондове пред информационната агенция, тъй като местните инвеститори търсят алтернативи на спадащите стойности на акциите и имотите у дома.
През цялата година парите напускат китайския бряг не само чрез фондовете QDII, но и чрез връзките на фондовата борса и облигационната борса с Хонконг, което усложнява усилията на властите да стабилизират юана и да възвърнат доверието.
Индексът CSI300 е сред най-зле представящите се основни индекси в света през тази година, понижавайки се с около 2%, след като през 2022 г. се срина с 22%. Юанът е спаднал с повече от 5% спрямо щатския долар през тази година.
За разлика от него, промишленият индекс Dow Jones се е повишил с 4,3%, а Nasdaq е скочил с около 30%.
Мениджърите на активи установяват, че Държавната администрация за чуждестранна валута (SAFE) се бави с одобряването на допълнителни квоти за QDII, след като вече е предоставила такива за 5,8 млрд. долара в два кръга тази година.
Tianhong Asset Management, подкрепен от Ant Financial, стартира три QDII продукта през първата половина на годината, с мандати за проследяване на индекса Nasdaq 100, акции на чуждестранни високотехнологични производства и чуждестранни производители на електромобили. Размерът на неговия фонд, инвестиращ във Виетнам, достига рекорд през тази година.
Tianhong, който планира нови QDII продукти, е получил нова квота за QDII в размер на 120 млн. долара през юли, което е по-малко, отколкото се е надявал.
"Напоследък много мениджъри на активи смятат, че не им стига квотата за офшорни инвестиции и искат повече", казва Лиу Донг, ръководител на международния бизнес на Tianhong.
Беки Лиу, ръководител на отдела за макростратегии за Китай в Standard Chartered Bank, също свидетелства, че издаването на квоти за QDII се е забавило, като предполага, че по този начин регулаторните органи се опитват да обезкуражат инвестициите в чужбина като част от усилията за стабилизиране на юана.
Китай вече е поискал от местните кредитори да намалят изходящите потоци, посочва още Reuters, позовавайки се на свои източници.
Лиу очаква, че изтичането на капитали може да достигне исторически максимум, и казва, че ситуацията е различна от вълната масирани изходящи потоци през 2015 г. на фона на обезценяването на юана, "което беше предизвикано от тези трансакции в сивата зона".
"Този кръг е основно по законни канали. Вместо чуждестранен капитал да продава китайски акции, този път това са изходящи инвестиции на китайски инвеститори", акцентира Лиу.
Огромно потребление
Програмата QDII, стартирала през 2006 г., остава ключов канал за изходящи инвестиции за китайските инвеститори от континенталната част на страната, наред с програмата за квалифицирани местни ограничени партньорства (QDLP).
Горещото търсене води до това, че общият размер на взаимните фондове QDII за първи път надхвърля 400 млрд. юана (54,85 млрд. долара) към края на юли, сочат данни на Китайската асоциация за управление на активи (AMAC). Към юли на пазара е имало общо 255 QDII взаимни фонда.
Активите под управление (AUM) в Guangfa NASDAQ-100 ETF , един от най-големите QDII ETF, са скочили с 48% през първата половина на годината и достигат до 17 млрд. юана, докато някои други популярни QDII фондове като S&P Information Technology Index Fund и S&P 500 Fund на E Fund се наложи да преустановят записването по-рано тази година, за да контролират размера на фондовете си, акцентира още информационната агенция.
JP Morgan Asset Management, който управлява значителен трансграничен бизнес в Китай, заявява, че наблюдава нарастващ интерес към офшорните фондове и стартира нов фонд Nasdaq 100 QDII през септември, след като през първата половина на 2023 г. неговият фонд за акции, фокусиран върху Япония, се разраства повече от три пъти.
"В по-дългосрочен план смятаме, че интересът ще се задържи поради изискванията на офшорните инвеститори за глобална диверсификация", заявява Дезире Уанг, главен изпълнителен директор на J.P. Morgan Asset Management China.
Трейси Лиу, индивидуален инвеститор, работещ в сферата на информационните технологии, инвестира през март във фонд QDII, ориентиран към Индия. Тя коментира пред Reuters, че залага на това, че Индия ще бъде следващият Китай и "страната е в по-добра позиция, тъй като поддържа добри отношения както със САЩ, така и с Русия".