Норвегия разчита повече от всякога на държавния си петролен фонд, чийто активи възлизат на над 1.3 трилиона щатски долара.

Правителството увеличава държавните разходи, за да подпомогне възстановяването на икономиката след пандемията, но предпочита да не прибягва до емитиране на нов дълг, пише Bloomberg.

През 2021 г. страната планира структурен бюджетен дефицит (който не включва петролните постъпления) в размер на 403 милиарда крони, или близо 50 милиарда щатски долара. Това е ръст от 9.2% на годишна база.

Размерът на сумите, които държавата, грубо казано, ще "изтегли" от петролния фонд, достига 3.7%, докато прогнозите на централната банка бяха за 3.3%.

"Това означава, че правителството тази година ще има нужда от по-силна финансова подкрепа", коментира пред Bloomberg анализаторът на Handelsbanken Мариус Гонсхолт.

Активите на държавния фонд на Норвегия се попълват от петролните приходи, които страната получава от находищата си в Северно море. В разгара на пандемията от COVID-19 миналата година фондът осигури стабилност на икономиката и сега страната отново ще разчита на него за своето възстановяване след кризата.

За да осигури ликвидност на правителството, петролният фонд беше принуден да продаде част от активите в портфейла си. Оттогава насам голяма част от тези средства бяха възстановени, благодарение на възхода на световните капиталови пазари.

Т. нар. "континентален" брутен вътрешен продукт на Норвегия (който не включва петролната индустрия) се очаква да се повиши с 3.7% тази година след регистрирания през 2020 г. спад от 2.5%.

Нивата на заболяемост в скандинавската държава се понижават през последните седмици, а правителството започна да постепенно да облекчава противоепидемичните мерки. Имунизационната кампания обаче забави темповете си след решението да бъде прекратена ваксинацията с препарата на AstraZeneca.

Въпреки това здравните власти прогнозират, че до края на юли тази година всички пълнолетни граждани на страната ще са получили поне по една доза от ваксините срещу COVID-19.