Азиатските акции потънаха в море от червено днес, след като индексите на Уолстрийт вчера записаха най-лошото си представяне от осем месеца.

Азиатско-тихоокеанският индекс на MSCI падна с 3.9%, до най-ниското си ниво от март 2017 г.

Японският Nikkei се понижи с 4.4%, което бе най-големият му еднодневен спад от март насам, докато TOPIX изгуби близо 230 млрд. долара пазарна стойност.

Цените на акциите в Шанхай паднаха с 4.3% и са на път да запишат най-лошия си ден от февруари 2016 г., до най-ниското си ниво от края на 2014 г., докато индексът на китайските сини чипове се понижи с 4%.

Тайванските акции бяха най-лошо засегнати в региона, като основният индекс падна с 6.2%.

На Уолстрийт вчера най-големият еднодевен спад на S&P500 от февруари изтри близо 850 млрд. лично състояние, след като цените на акциите паднаха вследствие на опасенията относно намаляващото търсене.

S&P 500 приключи вчерашната сесия с понижение от 3.29%, докато технологичният Nasdaq Composite падна с 4.08%, а Dow Jones затвори с 2.2% надолу.

Сривът бе достатъчно голям, за да привлече вниманието на президента на САЩ Доналд Тръмп, който обвини Федералния резерв за вдигането на лихвите.

“Настина не съм съгласен с това, което прави Фед,” заяви Тръмп пред журналисти в Пенсилвания. “Мисля, че във Фед са се побъркали.”

Коментарите на представители на Фед през миналата седмица предизвикаха внезапни разпродажби при щатските държавни облигации и повишиха лихвите по дългосрочните книжа до най-високото им ниво от седем години.

Скокът направи акциите не толкова привлекателни, колкото облигациите, и в същото време представлява заплаха за икономическата дейност и печалбите.

Промяната в лихвите също така води до отлив на средства от развиващите се пазари, поставяйки под натиск китайския юан, предвид търговската война между Пекин и САЩ.

Централната банка на Китай позволява на юана да поевтинява постепенно, като валутата проби психологическата граница от 6.9000 и достигна 6.9388 спрямо долара.

Този ход на Китай доведе до принудителното поевтиняване на валутите на други развиващи се пазари, за да може да останат конкурентни, и предизвика гнева на САЩ.

Еврото поскъпна до 1.1565 спрямо долара, отдалечавайки се от достигнатото по-рано през седмицата дъно от 1.1429. Доларът отстъпи до 112.17 йени, губейки 0.1%, след като миналата седмица достигна връх от 114.54 йени.

Доларовият индекс, който следи представянето на долара спрямо кошница от шест други валути, бе на ниво от 95.207 пункта.

На суровинните пазари, златото поевтиня до 1 193.40 долара за тройунция.

Цените на петрола се понижиха в тон с щатските фондовите пазари, въпреки опасенията на енергийните трейдъри относно намаляващото предлагане от страна на Иран и урагана Майкъл, който затвори част от нефтените платфрми в Мексиканския залив.

Цената на петрола от сорта брент падна с 1.9%, до 81.51 долара за барел, докато щатският лек суров петрол поевтиня с 1.7%, до 71.93 долара за барел.

Вчера ръководителят на Международния валутен фонд (МВФ) Кристин Лагард предупреди, че световната икономика “вероятно не е достатъчно силна” и предвид рекордно високото ниво на публичния дълг в световен мащаб, това може да доведе до отлив на капитали от развиващите се пазари.