Китайските индекси повлякоха азиатските акции надолу
Акциите в Азия се колебаеха днес след понижения в Китай, въпреки че централната банка на страната наля допълнителна ликвидност в икономиката, но опасенията, че ескалиращият търговски спор със САЩ ще се отрази на икономическия растеж, надделяха.
Централната банка на Китай вчера понижи нивото на кеша, които банките трябва да притежават, което има за цел да намали разходите за финансиране, тъй като ръководителите се притесняват от последиците от търговския спор със САЩ.
Азиатските акции също бяха засегнати днес, след като инвеститорите в китайски акции реагираха за първи път на новия натиск от страна на Вашингтон и на появилата се информация, че китайски шпиони са компрометирали щатски хардуер.
Китайският индекс на сините чипове CSI300 губи 3.6% в сутрешната търговия, докато основният индекс Shanghai Composite се понижи с 3%. Технологичният ChiNext падна с 2.9%.
В четвъртък вицепрезидентът на САЩ Майк Пенс очерта споровете с Китай по въпроси, като кибератаки, Тайван, свободата на откритите морета и човешките права, което представляваше по-рязък подход на САЩ към Китай, надхвърлящ границите на търговската война.
След това в петък акциите на китайските технологични компании, търгувани в Хонконг, сред които Lenovo и ZTE Corp, поевтиняха след появилата се в Bloomberg информация, че системите на множеството американски компании са били компрометирани от китайски шпионски чипове.
Акциите на Lenovo поевтинява с 1.6% в Хонконг днес, докато тези на ZTE губят 2.5%. Акциите на ZTE, които се търгуват на борсата в Шенжен, изгубиха 6.4% от стойността си.
Хонконгският индекс Hang Seng губи 0.9%.
Пониженията в Китай се отразиха на азиатско-тихоокеанския индекс на MSCI, който отчита понижение от 0.8%.
Китайският юан поевтинява до 6.8979 спрямо долара, след като преди това затвори на 6.8725.
По-високите лихви по щатските държавни облигации вероятно ще подложат юана на допълнителен натиск, тъй като Китай продължава да се възползва от таргетираното облекчаване на паричната политика с цел стимулиране на местната икономика.
Днес спредът между лихвите по китайските и щатските 10-годишни държавни облигации бе 58.4 базисни пункта, в сравнение със 150 базисни пункта в края на 2017 г.
Пазарите на акции по света бяха подложени на натиск през миналата седмица след резките разпродажби на щатските облигации, предизвикани от коментарите на представители на Федералния резерв и от данните, които до голяма степен подкрепят по-нататъшно вдигане на лихвите.
Изнесените в петък данни за неселскостопанската заетост в САЩ показаха, че темпът на разкриване на нови работни места се забавя през септември, което вероятно се дължи на ефекта от урагана Флорънс върху ресторантьортството и продажбите на дребно.
От Министерството на труда обаче също така обявиха ръст на заплащането в САЩ, което може да спомогне за допълнителни вдигания на лихвите от страна на Федералния резерв.
Инвеститорите също така следят Бразилия, където крайнодесният кандидат Жаир Болсонаро спечели близо половината от гласовете в първия тур на президентските избори, което представлява промяна в обществените нагласи в най-голямата страна в Латинска Америка, предизвикана от гнева на гласоподавателите към корупцията.
На валутните пазари доларът поскъпва с 0.1% спрямо йената, до 113.83, докато еврото губи минималните 0.08% спрямо долара, до 1.1514.
Доларовият индекс, който следи представянето на долара спрямо кошница от шест други основни валути, нараства с 0.07%, до 95.694.
Цените на петрола се понижиха с над 1%, след като САЩ обяви, че може да предостави изключения за санкциите срещу петролния износ на Иран следващия месец, а Саудитска Арабия се очаква да замени количеството от суровината, което се очаква да изчезне от пазара.
Щатският лек суров петрол губи 0.8%, до 73.74 долара за барел. Брентът поевтинява с 1.1%, до 83.25 долара за барел.
Спот цената на златото пада с 0.5%, до 1 196.51 долара за тройунция.