Последните дни изключително силно нашумя темата за мораториума върху лихвите на забавени плащания по ипотечни кредити за единствено жилище. Какво обаче означава това и кой би имал изгода от това?

Строителната и нотариалната камара заявиха, че ще предложат на правителството да бъде наложен мораториум за две години на лихвите по кредити на граждани, ипотекирали единственото си жилище.

За периода на замразяване се предвижда жилищата на длъжниците да не бъдат отнемани. Според участниците в срещата тях по този начин ще се стабилизира строителният пазар и пазарът на имоти в страната на фона на икономическата криза. Според участници в семинара през тази година поръчките в строителството ще намалеят с повече от 2 млрд. лв. заради кризата.

Подобни мерки са вече взети в САЩ, Ирландия и Гърция, обясняват от браншовите организации, като става дума за единствено жилище на хора, които са затруднени в погасяване на вноските си в резултат на икономическата криза. Предложението е за едногодишен мораториум на такива ипотеки, лихвите по които се поемат от държавата.

Какво обаче би имало подобно действие, като цяло и съпоставима ли е ситуацията у нас с тази в посочените като примери страни? От банките все още избягват официално да коментират това предложение, но като цяло разбира се мнението им най-вероятно е, че подобни действия биха представлявали грубо вмешателство в пазарното регулиране, цел на всяка една икономика.

Това което би направил един подобен мораториум е да се влоши значително финансовата дисциплина, като в същото време сериозно би натоварило и бюджета, и всеки един данъкоплатец.

Защо да си плащате задълженията, които никой не ви е карал да поемате, когато няма да ви се отнеме жилището. Звучи доста изкусително и, като се има предвид народопсихологията, най-вероятно много хора ще се възползват от това, дори и платци с намерения никога да не допуснат жилището им да стане банкова собственост.

Има ли реално нужда от подобно действие? Нека да припомним, че нивото на лошите кредити у нас все още е изключително ниско - според неофициални данни едва около 3% от кредитите са лоши. Тоест изключително малък е процентът на недобросъвестните платци, като най-вероятно за голяма част от тях причината не е затруднение от финансовата криза, а просто надценяване на възможностите.

Ситуацията е значително по-различна в даваните, като примери страни, като в САЩ например, откъдето стартира всъщност кризата и в последствие се задълбочи причината бяха ипотечните пазари, и до голяма степен търгуваните деривати.

Действителните печеливши от подобни действия биха били строителните предприемачи. В смисъла на думата предприемач е заложен рискът, който са поели, цената на който е печалбата. Когато пазарът бе във възход и при себестойност от 200 евро за кв. м, те продаваха по 600-800 евро и никой не се оплакваше. Да не говорим за загубите на държавата от ДДС, което не се начисляваше и най-вероятно възлиза на стотици милиони левове.

Сега обаче, когато кризата заплашва голяма част от тях, те изведнъж решиха да се обърнат за правителствена помощ, завоалирана в това, че се прави за хората, които могат да загубят жилищата си.

Според Симеон Пешов, председател на Строителната камара, строителите печелят от 8 до 12 %, голямата печалба отиваше в собствениците на имоти. Това може би е един доста според въпрос. Съмнявам се, че строителен предприемач би поел риска за подобен процент, инвестирайки голяма сума срещу доходност, равняваща се на годишната лихва по депозит.

Най-вероятно става дума за това, че в настоящия момент на криза трудностите при продажбата на имоти намаляват доходността на предприемачите до подобен процент поради лоши разчети и твърде голям риск от строителните компании.

От страх недовършените сгради да не станат собственост на банките се търси помощ от държавата. Цената трябва да се плаща от данъкоплатците, тоест от нас.