Как държавата трябва да подкрепи бизнеса в условията на криза?

10524
Как държавата трябва да подкрепи бизнеса в условията на криза?

© Pixabay.com

Разпространението на COVID-19 у нас доведе до временното затваряне на стотици хиляди бизнеси. Други работят на минимален капацитет, а трети очакват намаляване на продажбите си.

По-лошото за бизнеса обаче се очаква в следващите седмици и месеци, когато хиляди хора у нас ще останат без работа или ще трябва да работят с намалени заплати.

Екипът ни се допита до трима икономисти и финансисти, които споделиха вижданията си за това какви действия следва да предприеме държавата, за да помогне на бизнеса у нас.

Ето и мненията на Георги Ангелов, Никола Янков и Петър Ганев.

Георги Ангелов, старши икономист в Институт Отворено общество

Целта и на държавата и на бизнеса е обща – да се запази производственият потенциал и човешкият капитал, така че след епидемията икономиката бързо да рестартира. Същият е и интересът на банките, които обслужват реалния бизнес и заетите в икономиката.

Помнят се и поуките от предишната криза и едва ли ще се повторят същите грешки. Има всички предпоставки за адекватна реакция от всички засегнати.

В момента работят с добра натовареност само бизнесите, осигуряващи стоки и услуги от първа необходимост – като храни, лекарства, ток, вода, парно, телекомуникации. Причината е, че домакинствата не харчат пари за нищо друго.

Фирмите също са съкратили всички разходи, които не са абсолютно необходими. Така че вътрешният пазар се свива драстично заради увеличената склонност към спестяване и срива на потреблението.

Но по-големият проблем е друг. Външният пазар се срива поради същите причина в нашите основни търговски партньори. Никой не купува автомобили в Европа – съответно всички автомобилни заводи един по един затварят – в резултат, очевидно, ще затворят и повечето български заводи за авточасти и компоненти.

При липса на превози, ще пострада тежкотоварният транспорт, който е един от важните експортни сектори на България. При липса на полети, съответно затваря и българският туризъм, и т.н.


България не е САЩ или Германия, за да се опита с фискални мерки да спре икономическия спад – просто той за отворени икономики като нашата идва отвън и няма как да се компенсира вътрешно. Но България ще спечели от фискалните и монетарни мерки в големите страни от еврозоната.

България може да си постави по-скромна, но по-реалистична цел - да се запази икономическият и човешки потенциал, така че да може да се рестартира икономиката веднага след кризата.

Всеки засегнат от кризата – дали уволнен или с риск за уволнение, дали в неплатен отпуск, дали с намалено работно време – трябва да има финансов ресурс, за да оцелее през трудните времена. Най-добрият вариант е заетите да запазят работните си места – т.е. държавата, вместо да плаща помощи за безработица на уволнени, да плати същата сума на работодатели, които са засегнати от кризата, с условието да запазят работните места.

Но има и много други казуси, например самонаети или хора, които са принудени да остават вкъщи, защото децата не ходят на училище и някой трябва да ги гледа. Така че и за тези казуси трябва да има адекватна подкрепа.

Жизнеспособните фирми трябва да имат достъп до ликвидност и възможност да предоговорят и разсрочат дълговете си поне с няколко месеца. Затова другите държави масово прилагат схеми за гаранции по кредити към фирми, такава схема се планира и в България.

Банките също имат стимул да са гъвкави, за да помогнат на клиентите си в нужда – скоро се очаква да се обявят и конкретни регулаторни мерки, които да подпомогнат този процес.

По-нататък е необходима гъвкавост – някои сектори ще се възстановят бързо, други тепърва ще изпадат в криза, а трети ще останат в кризисна ситуация по-дълго време. Затова е необходимо ситуацията да се наблюдава постоянно и да се предприемат допълнителни мерки там, където има необходимост.

Никола Янков, управляващ партньор и председател на Съвета на директорите на Експат Капитал

На всички вече е ясно, че светът навлезе неочаквано и рязко в рецесия от преиграването на политическо ниво с ограничителните мерки срещу т.нар. пандемия от COVID-19. Това преиграване пък беше директен резултат от медийната истерия, която предизвика масова паника сред населенията на повечето държави.

Правителствата на много от по-сериозните държави, като САЩ, Великобритания, Франция, Германия, Холандия и Швеция, отначало отказваха да спрат икономическата активност на своя територия, защото научните анализи показваха и продължават все по-ясно да показват, че с този вирус може да се живее нормално, както с повечето сезонни вируси, без това да доведе до тежки последствия сред гражданите им и до по-висока от тази при обикновения грип смъртност.

В началото те отказваха да наложат карантини и се концентрираха върху инвестиции в здравните си системи и върху социалните мерки за подкрепа на възрастното и по-уязвимо население.

Но с набирането на скорост и шумност на медийната истерия и те бяха принудени от общественото мнение да предприемат подобни временни ограничения, които имат пагубен ефект върху икономиките им.

В момента се намираме в ситуация, в която „лечението“ се оказва по-опасно за пациента от болестта. И вече се борим с нови, мого по-скъпи и по-сложни „лекарства“ срещу смъртоносните ефекти от предприетото „лечение“.

Повечето развити държави вече обявиха всеобхватнни мерки за подкрепа на бизнеса си в условията на икономическата криза. Мерките могат да се разделят в четири основни категории:

1. Директна подкрепа за фирмите с грантове, разсрочване на данъци, заеми и гаранционни схеми

2. Подкрепа за домакинствата (потребителите) с грантове и разсрочване на данъчни задължения

3. Подкрепа за банките с програми за осигуряване на краткосрочна ликвидност и рефинансиране

4. Подкрепа на макрониво за капиталовите и дълговите пазари с програми за изкупуване на дългове и осигуряване на ликвидност

На транснационално ниво в Европа ЕЦБ обяви програми за изкупуване на държавни, банкови и корпоративни облигации от Еврозоната за 750 милиарда евро до края на годината. Няма да действат ограниченията за лимити по държави, като по този начин ЕЦБ ще може да финансира бюджетните дефицити на всяка една държава от Еврозоната „временно“ без ограничение.

Гърция изрично също е включена в тази програма. За първи път ЕЦБ стартира директно изкупуване и на корпоративни облигации „от високо качество“. Банките в Еврозоната ще могат да се рефинансират от ЕЦБ вече и срещу залог на корпоративни облигации – досега това беше възможно само срещу залог на държавни ценни книжа.

В САЩ правителството и конгресът приеха програма от мерки за 2 трилиона долара (10% от БВП на САЩ), голямата част от които директни парични трансфери към домакинствата. Федералният резерв обяви безлимитна програма за изкупуване на облигации, включително ипотечни и корпоративни.

Неофициално се споменава за сума от 4 трилиона долара (20% от БВП на САЩ) в подкрепа на дълговите пазари и банковия сектор. За сравнение, мерките на администрацията на президента Обама за борба с ефектите от кризата през 2008-2009 г. бяха в общ размер на 800 милиарда долара.

Във Великобритания, Германия и Франция правителствата вече обявиха национални програми в размери между 400 и 600 милиарда евро за всяка от тези държави. Това са средства, които ще бъдат налети в икономиките им още тази година. Важно е да се отбележи обаче, че тези държави имат развити системи и традиции в подпомагане на малкия и среден бизнес дори и без кризисни ситуации.

Техните „насърчителни“ банки имат действащи програми за гарантиране на кредити за малкия и среден бизнес, а правителствата или централните им банки имат действащи мерки за подкрепа на банковия и корпоративен сектор, като програми за изкупуване на облигации или рефинансиране срещу обезпечния например. Те имат изградени администрации, както и действаща ефективна нормативна уредба на национално ниво.

Достатъчно е човек да погледне сайтовете на британското правителство, на британската национална банка (Bank of England) или британската „насърчителна“ банка (British Business Bank), за да разбере за какво става въпрос.

На тези правителства не им трябваше време да „измислят“ от нулата мерки и да се чудят какво ще е най-удачно, практично и успешно в такива ситуации. Те просто увеличиха рязко финансирането и капацитета на действащите програми, като някъде разшириха обхвата им, за да включи и други лица, които да могат да се възползват.

Какво може да се направи в България? Няма смисъл „да се измисля топлата вода“ и да се губи време в създаване на новаторски решения, след като държавите, дали на света капитализма и пазарната икономика като системи, вече ги прилагат успешно от десетилетия. Правителството ни може да репликира британските мерки, които са горе-долу в следните направления:

1. Директна подкрепа за фирмите с грантове, разсрочване на данъци, заеми и гаранционни схеми

1. Грантове за малки фирми (според критерии за бройка персонал и обороти към края на 2019 г., например) за суми от 10‘000 до 50‘000 лева в подкрепа на загубите покрай плащания за работници и други фиксирани разходи (наеми и т.н.), които тези фирми са претърпяли по време на действието на извънредното положение, без да са имали дейност и приходи за същия период. Т

акава програма може да има и фокус към тези сектори, които са най-засегнати от карантината, като хотелиерство, ресторантьорство, развлекателна индустрия и т.н. Това може да стане след закон, приет от Народното събрание.

2. Разсрочване (безлихвено финансиране) на дължимия корпоративен данък за 2019 г и за социалните осигуровки за 2020 г. до края на текущата година. Това НАП може да го направи без проблем след съответно решение на правителството, което може да разсрочва държавни вземания, ако иска.

3. Осигуряване на заеми за кратосрочна ликвидна подкрепа чрез гаранции от Българската банка за развитие пред другите търговски банки в страната. Важно е да се подчертае, че НЕ ТРЯБВА фирмите да получават пари директно от ББР. Те си имат обслужващи банки, с които работят добре. Ако ББР гарантира тези спешни краткосрочни заеми, то повечето банки в страната с охота бързо и лесно ще ги отпускат на клиентите си (малки и средни фирми), които поискат да се възползват от тях.

Така ще се улеснят фирмите, ще се разсеят съмненията за фаворизиране на този или онзи от ББР, и ще се ускори много процесът. Подобни гаранционни мерки съществуват в момента по програмата JEREMIE на Европейския съюз.

4. Програма за изкупуване на дългови инструменти (облигации) и секюритизирани банкови кредити на по-големи фирми. Такава програма може да се създаде след приемане на съответен закон от Народното събрание. Критериите за квалификация, размерът на програмата и държавният орган, който ще е инвеститор в тези инструменти, ще се фиксиран в закона. Това ще позволи по-големите български фирми да запазят достъпа си до финансиране, а на банките да намалят временно експозицията си към тях – като продадат секюритизираните им под формата на credit-linked notes (CLN) или commercial paper (CP) кредити – за да могат да ги финансират отново при нужда.

1. Подкрепа за домакинствата (потребителите) с грантове и разсрочване на данъчни задължения

1. Правителството може да направи директни плащания към определена категория граждани в неравностойно положение.

2. Правителството може да увеличи плащанията и сроковете за подкрепа при безработица.

3. Правителството може да опрости и/или разсрочни данъчните задължения на определни категории граждани.

4. Правителството може да увеличи социалните плащания по съществуващи програми за социално подпомагане.

1. Подкрепа за банките с програми за осигуряване на краткосрочна ликвидност и рефинансиране

1. Здравето на банковата система е от изключително голямо значение за икономическата сигурност на страната като цяло. Следователно трябва да са налице конкретни мерки за подпомагане на банки при нужда, особено в ситуация на дълбока и рязка рецесия, която неминуемо ще доведе до съществено увеличаване на необслужваните кредити. Българските банки нямат достъп до инструментите на ЕЦБ, тъй като България така и не пожела 13 години да стане член на Еврозоната (това е отделна тема), но именно в такива трудни ситуации се разбира какво значи да си част от системата за гаранции и солидарна подкрепа на ЕЦБ и другите механизми и органи на Еврозоната.

Затова трябва да се предвидят подобни мерки на национално ниво. Тези мерки трябва да включват (ре)финансиране на търговски банки срещу адекватно обезпечение. В момента на БНБ е забранено да финансира банките в България. Правителството също не разполага с готов механизъм (фонд), който да се активира за такива цели. За това е нужно спешно законодателно решение, което обаче не трябва да влиза в противоречие с действащата уредба на европесйко ниво за оздравяване и несъстоятелност на търговските банки.

2. БНБ вече излезе с решение за увеличаване на капиталовите буфери на банките и ги задължи да не разпределят дивиденти от печалбата си за 2019 г., което е правилно. Може би трябва да се поиска и увеличаване на собствения им капитал от първи ред, като се поканят акционерите да направят допълнителни вноски, за да засилят финансовата стабилност на банките си при шок.

Тези банки, които не успеят да го направят, следва да бъдат поканени да се слеят с или продадат на други, по-мощни, за да оцелеят. В България това винаги е било трудно решение, защото засяга интересите на собственици на български банки, традиционно близки до всяка власт.

1. Подкрепа на макро ниво за капиталовите и дълговите пазари с програми за изкупуване на дългове и осигуряване на ликвидност

1. България няма традиции, структури, ноу-хау в правителството и национална нормативна уредба, която да й позволи да провежда успешна политика в подкрепа на капиталовия си пазар. Нито има развит дългов пазар за финансиране на банките и корпоративния сектор. По-добре е да не се експериментира точно по време на криза, за да не доказваме правотата на поговорката, че „риба се лови най-добре в мътна вода“.

Не смятам, че създаване на държавен фонд за дялово инвестиране към Българската банка за развитие (идея, лансирана наскоро от правителството) трябва да се случва. Парите вероятно ще се изхарчат бързо към фирми на неслучайни хора, ноу-хау за оценката на такива бизнеси и на риска от тези инвестиции липсва в ББР, така че би било по-добре тези пари да се насочат към други програми за подкрепа на бизнеса.

Не смятам също, че ББР трябва да е в ролята на директен кредитор. По-скоро тази държавна банка трябва да е в ролята на гарант на кредити за малки и средни фирми, които са отпускани от другите търговски банки при пазарни условия. А другите търговски банки знаят по-добре как да преценяват риска и да не работят с близки до властта субекти.

Не смятам, че трябва да се покриват бланково загуби на всякакви икономически субекти за сметка на държавния бюджет. Това е вредна политика, която според мен ще доведе до голяма злоупотреба с обществени средства и ще остави опасния прецедент при всеки бъдещ икономически шок всеки да има претенции за покриване на загуби от държавата, вместо да планира разумно дейността си.

Държавата ни не е от най-богатите и за съжаление през последните 15 години редовно изхарчваше набързо, непрозрачно и без осезаем ефект за обществото милиардните си бюджетни излишъци (за последно през декември 2019 г. преди само три месеца), вместо да трупа резерви през добрите години за черни дни. Затова мерките трябва да се фокусират само там, където има най-голяма нужда и където биха имали най-голям ефект.

Не смятам, че трябва да се въвеждат ценови контроли, мерки срещу „спекулата“ и темподобни идеи отпреди 50-60 години. На фона на очакваното свиване на потреблението, допълнителни ограничителни мерки срещу бизнеса биха имали само отрицателен и утежняващ ефект.

В България няма дефицит на стоки и услуги. Държавата ни е отворена икономика и ако има временно превишаване на търсенето спрямо предлагането, това бързо ще се компенсира от внос. Всичко друго е комунизъм и популизъм. 

Петър Ганев, старши-икономист, Институт за пазарна икономика

Три са мерките към момента, като това е реално възможното. Първата от тях е мярката 60/40. Някои казват, че трябва да е 80, или дори 100%, а защо не 800 или 1000 лв. твърда сума. Въпросът е, че именно 60/40 е заложено в закона и за да се промени, това би отнело доста време, тъй като и парламентът в момента не работи.

Мярката трябва да е за всички, които са ударени от кризата, като целта е да се запази заетостта. Успехът ѝ ще зависи от това колко хора ще останат на работа и няма да отидат на борсата. Отивайки на борсата, хората отново ще получат обещетение, но по този начин компанията не запазва заетостта си.

Тази мярка трябва да влезе в сила максимално бързо, по възможност още следващата седмица.

Втората мярка е ликвидната подкрепа през ББР. Това е другата позволена от закона мярка, за която ще имаме повече информация в сряда следващата седмица. Според мен тук обаче трябва да има лимит на отпусканата сума, защото тази мярка е насочена към малките и средни предприятия, защото с тези пари се осигурява ликвидна подкрепа на компаниите.

Тук целта не е да се вземат примерно 80 млн. лв. от една компания.

Третата мярка са 1500 лв., които ще бъдат отпускани на хората в неплатен отпуск. Тя не е готова да тръгне, като според мен трябва да се обхванат и самоосигуряващите се хора, защото иначе те ще трябва да прибегнат към бързи кредити, което би утежнило положението им.

Тези лица не се осигуряват срещу безработица и по този начин не могат да се възползват от мярката 60/40.

Трябва да имаме предвид, че това е само първият залп от мерки. При продължаване на извънредното положение, по всяка вероятност ще имаме и втори рунд от мерки.

В момента тези мерки могат да се поемат от фискалния резерв, но в бъдеще може да се помисли и за кредит.

Българският бизнес

Всичко по темата Коронавирусът COVID-19

Подобни статии

Най-четени статии

Facebook Коментари

Добави коментар

Екипът на Profit.bg Ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари.
В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

Абонирайте се за електронния
информационен бюлетин на Profit.bg