Хонконг от десетилетия се смята за третия най-важен финансов център в света - след Ню Йорк и Лондон.

Засега той запазва тази своя позиция, но през последните години Шанхай и Сингапур дават все по-сериозни заявки, че искат да му я отнемат, пише The Economist.

Историята на Хонконг като финансов хъб датира от началото на 70-те години на миналия век, когато се превръща в център на азиатското офшорно финансиране. Значението му нараства драстично, след като китайската икономика започва да се отваря към света по време на управлението на Дън Сяопин през 1978 г.

Хонконг е мястото, на което по онова време западните банкери могат да общуват с китайски бизнесмени, докато дейността на частния сектор в континенталната част на Китай все още прохожда. Финансовите сделки се управляват от надеждната регулаторна рамка на автономната територия и от съдилищата, които използват английското законодателство.

Но още преди пандемията от COVID-19 установеният ред на финансовите центрове на Азия беше поставен под съмнение. Четвърт век след като Хонконг се върна под суверенитета на Китай, Пекин постепенно затегна хватката си върху местните институции.

Под влиянието на централните власти, в лицето на Китайската комунистическа партия, Хонконг въведе строги закони за защита на националната сигурност.

Независимата съдебна система в града, която се ценеше високо от чуждестранните инвеститори, беше отслабена от политическата намеса. Това опетни привлекателността на Хонконг спрямо Сингапур. Освен това Югоизточна Азия се превръща във все по-желано място за бизнес от страна на западните компании, което, благодарение на локацията, допълнително подсилва привлекателността на Сингапур.

Междувременно, за фирмите, които възнамеряват да работят в Китай, ползите от това да се установят в Хонконг, а не в Шанхай, намаляват.

Защо в Азия инфлацията е по-ниска отколкото в останалите части на света?Не навсякъде по света инфлацията се движжи с еднакви темпове, пише The Economist.

Според The Economist един от най-важните въпроси за азиатската финансова система е как ще се променят ролите на тези градове в бъдеще. Отговорът зависи от три ключови критерия за значението на един град като финансов и икономически център:

  • използването му като база за водене на регионален или глобален бизнес;
  • позицията му на център за богатство, което да бъде управлявано и инвестирано
  • размерът на неговия капиталов пазар и свързаните с него банкови дейности
  • Ако започнем с бизнеса, статутът на Хонконг като регионална база за глобалните фирми винаги е бил обвързан с Китай, но тази връзка става все по-близка през последните години. Броят на китайските фирми с регионални централи в автономната територия се е удвоил от 2015 г. насам, докато броят на американските корпопрации, използващи града като база за своите операции в Азия или Китай, постоянно намалява.

    Сингапур не предоставя подобни статистически данни, но серията от отваряния на офиси на няколко големи компании е илюстративна за неговата засилващата се роля. Американската Sony Music, британската Dyson и виетнамската VinFast създадоха свои регионални или глобални централи там.

    Китайските технологични фирми, включително Alibaba, TikTok и Tencent, също направиха това, водени от нуждата си да присъстват извън „голямата защитна стена“ на Китай, за да управляват своите глобални операции.

    Сингапур се отнася двойнствено към "кражбата" на бизнес от Хонконг. Министър-председателят на града-държава Лий Хсиен Лунг приветства емигрантите, но каза, че би бил също толкова щастлив, ако се чувстват способни да останат в Хонконг, допринасяйки за динамиката на региона.

    На заден план обаче подходът е по-малко великодушен. Градската агенция за насърчаване на инвестициите работи агресивно, за да помогне на бъдещите мигранти с визи и бизнес регистрации.

    Шанхай също успя да привлече сериозни западни инвестиции преди пандемията. Някои фирми, като Coca-Cola, преместиха именно там азиатските си централи, които преди това се намираха в Хонконг. Регулаторните промени през 2020 г. позволиха на чуждестранните инвестиционни банки да управляват бизнеси в Китай, на които притежават мажоритарен дял.

    Впоследствие няколко от тях разшириха дейността си в Пекин и Шанхай. Чуждестранните мениджъри на активи, включително Amundi и BlackRock, също са увеличили присъствието си в континентален Китай.

    Строгите локдауни, наложени тази година заради новите огнища на COVID-19, може и да са охладили за кратко този инвеститорски "плам". В скорошно проучване на Американската търговска камара в Шанхай само една американска фирма от 133 планира да увеличи инвестициите си в Китай.

    Но въпреки това, за фирмите, които възнамеряват да имат по-сериозна експозиция в Поднебесната империя, Шанхай, в крайна сметка, може да се окаже неизбежен. Колкото повече Хонконг попада под контрола на Китай, толкова по-привлекателна става опцията за откриване на офиси на континента.

    Китай може да е по-строг в подхода си както към управлението, така и към COVID-19, но поне е дом на огромен брой доставчици и клиенти.

    Вторият показател за относителната доминация на финансовите центрове е управлението на богатството. Именно тук конкуренцията между Хонконг и Сингапур е най-ожесточена. В Хонконг активите под управление на инвестиционните фондове нарастват от близо 1.3 трилиона долара през 2010 г. до над 3 трилиона долара през 2020 г.

    Чуждестранните инвеститори бягат от КитайИмотната криза в Китай не е нещо ново, но нарастващите страхове сред чуждестранните инвеститори от голяма политическа катастрофа се появиха наскоро

    Но за същия период тези в Сингапур се повишават от около 1 трилион долара на 3.4 трилиона долара, като градът изпревари Хонконг още през 2017 г. Простите закони за учредяване на тръстове и данъчната ефективност привличат сериозни богатства към сингапурския пазар.

    Хонконг е притиснат и в други области на инвестиционното управление. От 20-те най-големи мениджъри на фондове за рисков капитал в световен мащаб, измерени чрез капитала, набран през последното десетилетие, седем са били в Пекин, Шанхай или Шенжен.

    Рисковите капиталисти, които се надяват да "осребрят" икономическия бум в Югоизточна Азия, избират Сингапур като база. По-тесните връзки на града с индийските фирми също са атрактивни за тях.

    Що се отнася до капиталовите пазари и инвестиционното банкиране, които са третият ключов показател за важността на финансовите центрове, Хонконг твърдо запазва короната си. Тъй като китайското правителство не показва никакви признаци да позволи на капиталите да "текат" свободно в и извън континенталната част, стойността на автономната територията като финансов портал се запазва.

    Той е домакин на програмите Connect, които позволяват на чуждестранните инвеститори да търгуват с наземни облигации и акции, а на китайските търговци да търгуват с акции на територията.

    Три четвърти от всички транзакции в юани, извършени чрез системата за бързи междубанкови съобщения, се регистрират в Хонконг. Територията е и важен център за китайските фирми, които се листват като публични компании през последните години, включително Alibaba и jd.com през 2019 и 2020 г.

    Като цяло пазарната капитализация на публичните компании в града е близо 5 трилиона долара, в сравнение със 7 трилиона долара в Шанхай и 700 милиарда долара в Сингапур. Това помага на Хонконг да запази предимство в глобалното банкиране.

    Хонконг ще запази ролята си като "входна артерия" за инвестиране в Китай. Но за него ще става все по-тридно да привлича други видове нов бизнес, пише The Economist. Компаниите, които се местят там, е по-вероятно да са китайски.

    Фирмите, които искат да правят бизнес в по-широкия регион на Югоизточна Азия, могат да изберат Сингапур. А тези, които искат да правят бизнес в Китай, могат да разширят присъствието си на сушата и то най-вече в Шанхай, като най-силен "гравитационен" бизнес център. Всички тези процеси скоро могат да пренаредят картата на водещите финансови центрове в Азия.