Брутният вътрешен продукт (БВП) е един от основните макроикономически показатели. Той измерва общата парична стойност на всички стоки и услуги, произведени в дадена държава, за определен период от време.

Много икономисти са на мнение, че БВП е най-всеобхватният стопански измерител, а когато се говори за “икономически растеж” или “икономически спад” в дадена държава или на глобално ниво, в повечето случаи става въпрос именно за изменението на брутния вътрешен продукт.

Най-често то се смята на годишна база, но повечето държави публикуват и тримесечни данни.

Как се изчислява БВП?

Общоприетата формула за изчисляването на БВП се базира на съвкупните разходи на всички участници в икономиката (т. нар. “разходен подход”):

БВП = П + Р + И +НЕ

Където:

П – потреблението на домакинствата. То включва разходите, които гражданите правят за стоки и услуги. Обикновено това е и най-големият компонент в брутния вътрешен продукт.

Р – публичните разходи. Това са всички пера на държавния бюджет – разходите, които правителството прави за заплати на държавните служители, за изграждане на инфраструктура и за всички останали публични инвестиции. Във времена на криза, когато и потребителите, и бизнесът свиват своите разходи, публичният компонент от БВП става особено важен, защото държавата може да използва финансовата си мощ в подкрепа на икономиката.

И – инвестициите на частния бизнес. Те също са важна част от състава на БВП, тъй като увеличаването им води до увеличаване на производствения капацитет и до създаване на нови работни места.

НЕ – нетният износ. Той представлява разликата между общия износ и общия внос на страната за дадения период от време. Ако външнотърговският баланс реализира излишък (тоест износът надвишава вноса), този компонент е с положителна стойност, а ако държавата генерира търговски дефицит (вносът е по-голям от износа), стойността му е отрицателна.

Освен разходния подход, изразен чрез формулата, посочена по-горе, съществуват и алтернативни методи за неговото изчисляване – производственият метод и методът на доходите.

При производствения метод се взима предвид разликата между стойността на произведените стоки и услуги и разходите, направени за производството им. Резултатът е т. нар. “добавена стойност”, която се коригира с дължимите данъци и мита.

При метода на доходите пък се изчисляват финансовите компенсации на участниците в производствения процес. Той включва разходите за заплати и осигуровки, нетните данъци (данъци минус субсидии) върху производството и вноса, както и финансовите резултати на предприятията.

Реален и номинален БВП

БВП може да бъде номинален и реален. Номиналната стойност взема предвид стойността на всички стоки и услуги, чиито цени се променят под влияние на инфлацията.

Реалният БВП пък взима предвид инфлационните ефекти и коригира стойността на компонентите в зависимост от тях. За целта статистиката взима определена година за “базова” и спрямо нея се изчислява промяната за следващите периоди, коригирана с процента на инфлацията.

При наличието на инфлация стойността на БВП, измерена по номиналния начин, е по-висока от тази, измерена при реалния.

Реалният БВП обаче е по-точен измерител на дългосрочните икономически тенденции. Това може да бъде илюстрирано със следния пример:

Ако дадена държава е генерирала номинален БВП от 100 млрд. долара през 2009 г., през 2019 г. той се повишава до 150 млрд., номиналният ръст е с 50 на сто. За същият период от време обаче потребителските цени (инфлацията) са се повишили със 100%.

На база номиналната стойност на БВП икономиката на тази държава изглежда в добро здраве, генерирайки растеж от 50 на сто. Ако обаче се вземат предвид инфлационните ефекти и стойността на произведените стоки и услуги през 2019 г. се изчисли според покупателната способност на долара през 2009 г., то тя би била едва 75 млрд. (а не 150 млрд., както по номинална стойност).

На практика това означава, че реалният икономически растеж е отрицателен.

Светът иска повече стимули – готови ли са правителствата?Централните банки се оплакват, че нямат възможност да понижават лихвените проценти, които вече се намират на историческо дъно и е време фискалната политика също да влезе в действие

БВП на глава от населението

Върху стойността на реалния БВП на държавите могат да бъдат наложени и други корекции, които повишават неговата полезност, като показател за сравнение на представянето на отделните държави.

Един от най-често използваните измерители и брутният вътрешен продукт на глава от населението. Общата стойност на БВП хвърля светлина върху размера на икономиката, но не казва нищо за нейната структура и за жизнения стандарт на домакинствата.

Гъстотатат на населението и цената на живота се различават значително на различните места по света. Сравнението на БВП на Китай и България, например, не би имало кой знае какъв смисъл, имайки предвид, че населението на Китай е около 200 пъти по-голямо от това на България.

За да решат този проблем, статистиците сравняват БВП на глава от населението – стойността му се изчислява, като се раздели номиналният БВП на броя на жителите на дадената държава. В Китай то е малко над 10 000 щатски долара, а в България е около 9 500 долара.

Но това не означава автоматично, че китайците живеят по-добре от българите. Защото показателят не взима предвид разликата в цената на живота между двете държави.

За да решат и този проблем, икономистите използват т. нар. “паритет на покупателната способност”. Той сравнява една и съща потребителска кошница (група от стоки и услуги) в две различни държави, като цената ѝ е приведена към единна валута, на база валутния курс между паричините единици на двете страни.

По този начин сравнението става много по-смислено. По данни на МВФ БВП на глава от населението, изчислен по паритет на покупателната способност, в Китай е около 18 000 долара през 2018 г., а в България – 23 000 долара.

Този показател рисува съвсем различна картина за разликата в жизнения стандарт от простото разделяне на номиналния БВП на броя на жителите.

История и критики на БВП

Първото детайлно изследване и публикуване на брутния вътрешен продукт е извършено през 1937 г. в Съединените американски щати, като доклад пред Конгреса в отговор на последствията от Голямата депресия. След Втората световна война и конференцията в Бретън Уудс, на която се решава бъдещето на световната валутна система, БВП е възприет като основен икономически измерител.

Още през 50-те години на миналия век обаче някои икономисти започват да поставят под въпрос полезността на БВП и неговата “незаменимост” като макроикономически индикатор. Те отбелязват, че той не може да отразява “абсолютната истина” за успеха или неуспеха на дадена икономика, защото не включва ключови фактори, като здравен статус, щастие, социално неравенство и други показатели за статуса на обществото.

Освен това той не включва фактори, като “сивата икономика” (производство и потребление на стоки и услуги, които не се отчитат от официалната статистика). А в някои държави тя заема сериозен дял от икономиката.

БВП не взима предвид печалбите, които компаниите, базирани в дадена държава, генерират извън нейните граници (този показател се измерва от брутния национален доход).

Източници на информация

В България данните за брутния вътрешен продукт се публикуват от Националния статистически институт. Последните актуални данни са за четвъртото тримесечие на 2019 г., когато брутният вътрешен продукт на България нараства с 3.5% на годишна база.

Глобални сравнения между отделните държави могат да се правят в базата данни на Международния валутен фонд и Световната банка.

Евростат пък публикува макроикономически данни за брутния вътрешен продукт на държавите от Европейския съюз.