Способността човек да създава здрави връзки е от съществено значение за воденето на пълноценен живот и по-голямата ефективност на работното място.

Връзките съществуват в континуум. В началото вие имате контакти без реална връзка, докато в противоположния край чувствате, че имате подкрепа и сте напълно приети.

В средата чувствате привързаност, а връзката изглежда функционална, но искате по-близки отношения, пишат в CNBC Дейвид Брадфорд и Карол Робин, преподаватели в Станфордския университет.

Как да разберете дали сте достигнали до далечния край? Ето шест характеристики, които най-успешните връзки имат:

1. И двамата сте се отказали от необходимостта да „променяте имиджа си“

Редактирането и промяната на това кой/коя сте не само се отразява на способността ви да бъдете истински, но и кара другия човек също да променя своя имидж. Тук не става въпрос да разкривате всичко пред човек или група, но трябва да споделяте частите от себе си, които са важни за тази специфична връзка.

Те дават пример с главен изпълнителен директор, който поема ръководството на компанията на своя баща. По време на първата си среща с ръководния екип той разговаря за бремето и отговорността, която усеща да се справи добре със завещаното от баща му. Той ги уверява, че е готов за задачата, но няма да успее без тях.

Освен че помага на екипа да го възприеме повече като човек, това ги вдъхновява да дават всичко от себе си и да го подкрепят в начинанието му.

2. И двете страни са готови да бъдат уязвими

Често притеснение, което хората имат относно уязвимостта, е, че ще изглеждат слаби в очите на другите. За да се разкриеш обаче, са необходими твърдост и вътрешна сила. Лидерите, най-вече, често се страхуват да разкриват лична информация, която противоречи на възприятието, че всичко при тях е под контрол. Ами ако това направи така, че хората да ги уважават по-малко?

Разбира се, ако това разкритие хвърля сянка върху компетентността им, тогава споделянето на тази информация може да е причина за загуба на влияние. Това може също така да помогне да бъдат възприемани като по-достъпни и благонадеждни.

Ставали сме свидетели отново и отново, че уязвимостта е реципрочна. Лидер, който не е готов да бъде уязвим, задава една норма, която не насърчава и останалите в организацията да бъдат такива.

4 начина, по които можете да унищожите доверието към вас на работното мястоСлед като сте изгубили доверието на колегите си, е трудно да си го върнете

3. Вашата вяра, че саморазкритието няма да бъде използвано срещу вас

С нарастването на доверието в една връзка, всеки от хората става все по-готов да поема рискове относно това какво разкрива, ставайки дори още по-уязвим.

Как обаче да разпознаете кои неща са безопасни за споделяне? Авторите препоръчват простичко упражнение, което носи името “Правилото на 15-те процента.”

Представете си три основни концентрични кръга, които представляват намаляваща безопасност с отдалечаването ви от центъра.

Малкият кръг в средата е Зоната на комфорт и се отнася до нещата, които казвате без да се замисляте и с които се чувствате в пълна безопасност. Най-външният кръг е Зоната на опасността —неща, които не бихте помислили да споделяте предвид вероятността от негативен изход.

Кръгът между “Комфорта”и “Опасността” е Зоната на познанието, в която вие не сте сигурни относно това как ще реагира другият човек. Ако се колебаете да навлезете в “Познанието” заради риска от това да се озовете в “Опасността,” опипайте почвата, като навлезете в Зоната на познанието с 15%.

По този начин е по-малко вероятно да съжалявате за това, което споделяте. Може също така да изчакате, за да видите как ще реагира другата страна на вашето разкритие.

След като и двете страни отчитат добър резултат след напускането с 15% на Зоната на комфорт, можете да експериментирате с преминаването и по-нататък.

4. Можете да бъде честни помежду си

Голяма част от всичко това е даването и получаването на обратна връзка, което е трудно за мнозина.

Ето какво правят хората, които имат успехи в това отношение:

  • Те споделят чувствата си, особено уязвимите емоции, като болка, отхвърляне и тъга.
  • Те са конкретни. Отсрещната страна може да не разбере идеята, ако предоставяте обратна връзка в по-общ план.
  • Те не омаловажават обратната връзка заради желание или необходимост да угодят на другите.
  • Те не се страхуват да грешат.
  • Те не се притесняват от това, че другият човек ще се отмъщава или ще им отвърне с предоставянето също на обратна връзка.
  • Когато двама души са загрижени един за друг и тяхното намерение е да предават това, обратната връзка е подарък.

    5. Справяте се продуктивно с конфликтите

    Конфликтите могат да породят въпроси по един много директен начин и да извадят на преден план емоции. За да го направите продуктивно, трябва да избягвате често срещаните капани:

    Да прибързвате със заключенията: Сложните проблеми често съдържат въпроси, по които всеки човек има ясно изразено мнение. Гледайте вашият разговор да е насочен към решаването на проблема по начин, който задоволява всички страни.

    Мисленето или/или: Може би е изкушаващо да си кажете: “Ща направи ли или това или онова.” Ако обаче отделите време за брейнсторминг, ще откриете, че винаги има повече от едно решение.

    Спорите за решения вместо да се фокусирате върху нуждите: Когато се съсредоточите върху ползите и недостатъците на решенията, вие забравяте отстъпите крачка назад и да установите основния проблем.

    Бъркате “тестовите” с “окончателни” решения: При тестовите решение се предприемат действия, които позволяват събирането на още данни. По-добре е да тествате това решение, а след това да направите необходимите корекции, преди да вземете окончателно решение.

    6. Отдадени сте взаимно на израстването и развитието си

    Нагласата човек да научава нови неща не се ограничава само до нови умения и компетенции, а изисква и желанието да се вгледа вътре в себе си.

    За да развиете подобен начин на мислене трябва:

  • Да се освободите от идеята, че вашият начин на правене на нещата винаги е най-добрият.
  • Да опитвате нови неща, дори и ако това означава да правите грешки.
  • Да гледате на грешките като на възможности за научаване на нови неща, а не като на нещо, от което да се срамувате или да се криете.
  • Любопитството също е важно. Мислейки си „Чудя се защо това не проработи“, например, е много по-продуктивно от това да обвинявате другия, когато нещо се обърка.

    Да живеете с нагласа за научаване на нови неща е страхотно; това означава, че постоянно се усъвършенствате и преосмисляте начините си на поведение, които не ви помагат.