В продължение на повече от четири десетилетия съм работил с успели предприемачи, колеги в Белия дом, Държавния департамент, Goldman Sachs и MBA студенти, които са посещавали моите лекции в университета Джорджтаун.

Наблюдавал съм ги и съм слушал техните истории. Сред многото ценни уроци, които научих е важността на това да научим децата си да предприемат разумни рискове в живота, пише в CNBC Джей Дъглас Холадей.

В днешно време, за съжаление, очакванията на родителите и необходимостта от контрол може да пречат на това.

Започнете като осигурите на децата си емоционална подкрепа

Марго Бисноу, автор на книгата “Да отгледаш предприемач,” отдавна размишлява около идеята за предприемането на рискове.

Те хвърля известна светлина по въпроса от една уникална гледна точка - пита група млади и успели предприемачи, които поемат рискове, отново начина, по който са били отгледани. Техните отговори били изненадващо еднакви: Всичките те имали родител или настойник, който е вярвал в тях.

Да си предприемач е трудно, човек често се съмнява в себе си и е изпълнен със страх. Неизбежно гласовете в главата ви ви призовават да се откажете, да пораснете и да си намерите “нормална” работа. Вие имате нужда от онзи окуражаващ глас, който вярва във вас, често когато не виждате как да продължите напред.

4 умения, на които да научите децата по време на пандемиятаДа, децата ви пропускат много в момента, но същевременно научават и някои много важни уроци

Един от ефективните начини да вкарате този глас в главите на вашите децата е като им предлагате емоционална подкрепа. Проучвания показват, че когато децата имат емоционална подкрепа (т.е. родите показват жестове на загриженост, приемане и съдействие), е по-вероятно те да се гордеят със своите умения, да са уверени и безстрашни.

Не става въпрос да отглеждаме единствено предприемачи. Силната емоционална подкрепа може да създаде дете, което ще прекъсне висшето си образование, за да създаде технологична компания, но може да създаде и добър професионалист, който завършва право и практикува тази професия усърдно, или пък преподавател в пети клас, който се наслаждава на това да оформя разума на млади хора.

Най-успелите деца имат родители, които правят тези девет нещаМного неща са изписани за качествата на възрастните, които постигат сериозни успехи в живота и за това какво ги различава от останалите. Ако обаче сте родител, по-важният въпрос може би е:

Пътят, по който те поемат почти няма значение. Основното нещо е, че те са способни да се справят със страховете си и просто да се справят с даденото нещо, независимо дали то е високорисково или не.

Създаването на правилната среда

Среда, която ни дава възможност да предприемаме уместни рискове не е просто място. Това е нагласа. Децата, които биват насърчавани да играя и да изследват се чувстват по-комфортно с риска и усложненията, които носи.

Желанието да контролирате и да нареждате обаче може да задуши тази страна на младия човек, която е свързана с въображението и предприемането на рискове. Често по летищата виждам претоварени “отговорни” родители, които гълчат младите си неуморни деца. “Джони, спри да тичаш! Седни и се дръж добре,” карат им се те, докато всъщност всичко, което техните деца правят е да изследват енергично новата обстановка, в която се намират.

13 неща, които психически устойчивите родители не правятОтлеждането на психически устойчиви деца, които са подготвени да се справят с предизвикателствата на реалния живот, изисква родителите да се откажат от нездравословните, но въпреки това популярни родителски практики, които лишават децата им от психическата сила

Като баща разбирам склонността на родители да предават собствените си страхове върху техните деца. Има обаче нещо: Хората са създадени да изследват, и с напредване на възрастта социалните ни сигнали стават все по-изразени. “Играем все по-малко с напредване на възрастта и желанието ни да изследваме намалява и се придържаме все повече към познатите неща”, пише Алисън Гопник, психолог в Университета на Калифорния, Бъркли.

Така че позволявайте на децата си да разширяват своите граници, да допускат грешки и да откриват нови пътища, когато са малки. Можете да го правите с малки стъпки: Насърчавайте ги да опитват нови храни, да разговарят със съученици, с които обикновено не общуват, или пък да четат книги, които не са сред предпочитаните от тях.

На тях може и да не им хареса, но ще пораснат и започнат да виждат, че рискът, или непознатото, е техен приятел и учител.