Много инвеститори, привърженици на активната търговия или осъществяването на голям брой сделки с търсена ниска доходност, са уверени, че стратегията им ще ги направи богати. Те търсят силно волатилни активи с голяма ликвидност и дневно изменение в рамките на няколко процента, като се опитват да постигнат доходност от 50 или дори 100 процента на месец.

Изчисления сочат, че при осъществяване на 15 сделки на месец с доходност по 5% всяка, такива инвеститори биха превърнали 1000 долара в 276 трлн. долара за три години. В действителност обаче, това е невъзможно.

Няма как да се реализират непрекъснато печеливши сделки за толкова продължителен период. Възможно е 1000 долара да бъдат превърнати в стотици хиляди или милиони, но ключът за постигането на това се крие в постоянството, търпението и времето.

Интернет пространството непрекъснато е заливано от статии като "Кой е следващият Apple, или Google" - компанията, която ще реализира ръст от 1000% в следващите години. В същото време инвеститорите имат склонността да търсят следващата Tesla, губейки време, енергия, а понякога и пари, инвестирайки в компании с "нова технология" и съмнителни позиции, че ще успеят да се наложат на пазара.

Статистическите данни показват, че в дългосрочен период най-добра доходност идва от определяните като "скучни" компании с традиционен бизнес и лидерски позиции. Именно тази стратегия на търговия е доказала своята успешност в лицето на Уорън Бъфет и го е направила един от най-великите инвеститори на всички времена.

В същото време примерите сочат, че много често и компании, водещи в секторите си и със значителни перспективи за ръст, могат да се окажат нетолкова добра инвестиция, особено когато се купуват при нараснала популярност.

Дори и инвеститори, купуващи акции на компании, доказали, че няма как да фалират и със сериозни технологични открития, много често са реализирали загуби. Купуването на технологични акции през 2000 година, когато всички очакваха, че интернет компаниите ще променят света и бяха уверени в тяхното бъдеще, донесе сериозни загуби за инвеститорите в резултат на "пукането" на интернет балона.

Анализаторите препоръчват на инвеститорите да купуват акции на подценени компании с традиционен бизнес, които не са в инвестиционния хоризонт на широката публика.

Компаниите с високо съотношение цена-печалба много често се предпочитат от инвеститорите поради високите очаквания за ръст. Инвеститори, купили акции на Cisco например през 1999 година, след като акциите на компанията нашумяха, все още са с отрицателна доходност към днешна дата.

Тогава те са били със съотношение цена-печалба от 140.9. За сравнение към днешна дата акциите на компанията са със съотношение едва 15, или по-ниско от това на широкия индекс S&P 500, или отдавна инвеститорите не възприемат компанията като бързорастяща.

Тезата, че бързото забогатяване е трудно достижима и почти невъзможна цел, бе доказана и за родните инвеститори. След силното повишение на родните индекси в периода 2002-2007 година последва също толкова бърз срив, отвел нивата на много от „сините чипове“ до исторически минимуми.

С най-големи понижения се отличиха именно някои от най-популярните позиции и тези с най-високи съотношения цена-печалби, на които бяха възлагани най-големи надежди за ръст при резултатите им.

В заключение може да се каже, че траен успех на финансовите пазари могат да имат само инвеститорите, които имат реалистични очаквания, ясна стратегия и дисциплина. Тези които очакват да забогатеят бързо и лесно на борсата по-добре да се насочат към нещо друго.