Немислимото досега се случи на 16 септември 2008 г. На тази дата правителството на САЩ даде на American Investment Group, позната като AIG, 85 млрд. долара. В замяна държавата получи приблизително 80% от капитала на фирмата. Десетилетия наред AIG бе най-големият застраховател в света, компания, позната с осигуряването на защита на частни лица и компании. Но през септември фирмата би се сринала, ако не бе подкрепата на държавата.

Епицентърът на кризата за AIG бе офисът й в Лондон - дивизията, наречена AIG финансови продукти (AIGFP). Години наред AIGFP продаваше застраховки, свързани с инвестиции като защита срещу промени в лихвените нива или други непредвидими икономически събития. Но в края на 90-те AIGFP намери друг начин да прави пари.

Нов финансов продукт познат като collateralized debt obligation (CDO), или структурирани облигационни емисии, станаха популярни сред големите инвестиционни банки и други институции. CDO-тата събират различни видове дългове - от сигурни до много рискови - в един вързоп. Различните видове дълг е познат като „tranche" (от френски -парче, секция, серия, дял). Много големи инвеститори, държащи ипотечни облигации, създадоха CDO-та, които включиха tranches, пълни с нискокачествени ипотечни кредити.

AIGFP и бе представена възможност. Защо да не застрахова неизпълнение на задълженията по CDO-та чрез финансов продукт познат като credit default swap (CDS). Шансовете за плащане на тази застраховка тогава бяха ниски, и за известно време дейността бе много успешна. За около 5 години приходите на дивизията скочиха от 737 млн. долара до 3 млрд., или около 17.5% от общите на компанията.

Не малка част от застрахованите CDO дойдоха под формата на пакетирани ипотеки с най-нисък рейтинг, включващи т. нар. „subprime" кредити. От AIG са се надявали, че каквото са застраховали, няма да се наложи да бъде покривано. Или ако се наложи, няма да е в значим обема.

Но когато просрочените ипотеки нарастват значително, на AIG се наложи да изплати това, което е поела да покрива. Дивизията AIGFP понесе десетки милиарди долари загуби, като те ще продължават да се натрупват. Това естествено доведе и до срив на цената на акциите на компанията.

Счетоводни проблеми в дивизията също причиниха загуби. В последствие бе понижен кредитният рейтинг на AIG, което принуди фирмата да отдели провизии за гаранции за облигационерите, което още повече причини тревоки около ситуацията й.

Беше ясно че AIG е изправена пред заплаха за неплатежоспособност. С цел да предотврати това федералното правителство се намеси. Но защо AIG бе спасена, докато други компании засегнати от кредитната криза не бяха?

Твърде голяма за да падне

Просто казано AIG бе считана за твърде голяма, за да се остави да пропадне. Огромен брой институции - взаимни, пенсионни, хедж фондове - са инвестирали, както са и застраховали в компанията. В частност много инвестиционни банки, застраховали CDO-та, бяха изправени пред риск да загубят милиарди долари. Примерно според медии експозицията свързана с AIG на Goldman Sachs е 20 млрд. долара, въпреки че те отричаха това.

Фондовете на паричния пазар, като цяло консервативни схеми, също бяха под заплаха от ситуацията, след като много бяха инвестирали в облигации. Ако AIG беше оставане да изпадне в несъстоятелност това допълнително щеше да утежни положението на паричните пазари.

Все пак, застрахованите в AIG не бяха изправени пред сериозен риск. За разлика от дивизията по финансови продукти, другите звена на застрахователния бизнес работеха добре. Докато обикновените притежатели на застраховки не бяха в опасност, големите инвеститори като пенсионни и хедж фондове бяха заложили милиарди.

Когато бе определено че компанията е твърде важна за световната икономика Федералния резерв сключи сделка с мениджмънта на AIG за да спаси фирмата.

ФЕД даде заем на AIG срещу 79.9% от капитала й. Общата сума бе обявена на 85 млрд. долара и трябва да бъде изплатена за 2 г. при лихва LIBOR плюс 8.5 процентни пункта. Но в последствие условията по първоначалната сделка бяха преработени. В последствие ФЕД и Министерството на финансите заеха на компанията 180 млрд. долара.

Спасението на AIG не дойде без спорове. Някой критикува дали е уместно държавата с пари от данъкоплатците да купи закъсала застрахователна компания. В допълнение използването на публични средства за да бъдат платени бонуси на служители на фирмата причини допълнително грян. Други в същото време твърдят че в крайна сметка данъкоплатците дори ще спечелят от сделката в бъдеще.

Едно нещо е ясно обаче, ролята на AIG във финансовата криза бе в голяма за световната икономика. Дали действията на щатското правителство ще излекуват раната, или едва ще послужат като превръзка, ще се разбере в бъдеще.

Още по темата:

Историята на AIG