През 1983 г. над 20% от работниците зад Океана членуват в профсъюзи. През 2022 г. този брой е наполовина, отбелязва Бюрото за трудова статистика.

Спадът, който експертите обясняват с промяната на политиката, благоприятстваща работодателите, повечето закони за право на труд, които отслабват силата на служителите за организиране и колективно договаряне, и тенденцията към аутсорсинг, оставя САЩ с едни от най-слабо представените синдикати сред големите икономики.

Но дори и при намаляващ брой членове, подкрепата на работниците за профсъюзите расте, пише BBC.

През август 2022 г. Gallup регистрира най-високите нива на подкрепа от 60-те години насам; 71% от американците одобряват профсъюзите, а около един на всеки 10 работници, които не членуват в профсъюзи, заявява, че е "изключително заинтересован" да се присъедини към такъв.

Усилията влизат в новинарските хроники: през последните години се организират работници във водещи компании като Amazon и Starbucks, както и няколко университета. Гилдията на американските писатели и профсъюзът на актьорите SAG-AFTRA продължават да стачкуват заради искания за увеличаване на заплатите и обезщетенията, както и за защита на авторските права от изкуствения интелект.

Сред тези, които са на предна линия, са и най-младите работници. Според Центъра за американски прогрес поколението Z е "най-профсъюзното поколение, живеещо днес". "Мисля, че все повече се налага разбирането, че ако имаш работа, имаш нужда от профсъюз", обяснява Джаз Брайсък. 26-годишният младеж е един от отявлените синдикални лидери в Starbucks в Бъфало през 2021 г.

#Worktok: Работата е живот, животът е социални мрежи. Другото е историяХаштагът #worktok се разраства стремително и се превръща във форум за откровени дискусии, свързани с работните места

Участието и подкрепата на поколението Z е логично, като се има предвид контекстът на техния опит, казва Кейт Бронфенбренер, директор на изследванията в областта на трудовото образование и старши преподавател в Училището по индустриални и трудови отношения.

"На първо място, те са израснали, като им е било казвано, че ще бъдат по-добре от родителите си. Факт е, че трудно намират работа, а тази, която намират, не е толкова добра, колкото на родителите им. Те и следващите ги поколения са обременени с дългове за обучение. Гледат към свят, в който се чудят дали изобщо трябва да имат деца. Те са загрижени за широки социални въпроси като репродуктивните права и контрола върху оръжията, и планират да държат правителствата и работодателите отговорни по тези въпроси.", обяснява експертът.

Докладите на Института за икономическа политика показват, че през 2020 г. малко над 10% от работниците, считани за "основни", включително тези в сектора на търговията на дребно, са обхванати от клаузи в синдикален договор. Същевременно работниците, които са представлявани от профсъюз, са имали по-голяма вероятност да получат достъп до вътрешни и външни механизми за застъпничество за проблеми, свързани с безопасността и здравето на работното място.

"Много от тези работници са били на първа линия. Когато поискаха нещо толкова просто като лични предпазни средства или отпуск, за да се погрижат за членовете на семейството си, или да не идват на работа, когато са болни, работодателите отказаха. Работниците са готови да изтърпят много, но да рискуваш живота си и живота на семейството си – това е в повече и мисля, че чашата преля.", смята Бронфенбренер.

В капана на трудовия пазар: Мразя работата си, но не мога да напуснаВ условията на забавяне на пазара на труда и несигурна икономическа прогноза, някои се оказват в капана на работодател или позиция, която не харесват

Брайсък, който използва местоименията те/тях, казва, че заетостта в Starbucks в условията на недостиг на работни места, свързан с пандемията, ги е накарала да почувстват, че "нищо няма да ни спаси".

Това ги е вдъхновило да се опитат да създадат собствени решения и било ключово за организационните им усилия, в които са участвали много представители на поколението Z. Сега младият служител вярва в силата на профсъюзите да създават равенство сред това, което се смята за несправедлива структура на управление.

Бейби бумърите са имали много причини да се обединят, казва Бронфенбренер, тъй като поколението "се ангажира политически с гражданските права, женското движение и антивоенното движение". Но в края на 70-те години на миналия век "ситуацията се промени много рязко и се постави много по-голям акцент върху грижата за себе си и печеленето на пари". Изследователите масово смятат, че поколението Х е значително по-независимо и самостоятелно; а според емпиричните изследвания милениалите са най-индивидуалистичното поколение от всички. Поколението Z, от друга страна, изглежда е колективно.

Пари, свобода, добро здраве. Какво е богатството за различните поколения?Инвеститорите от поколението Z се мотивират от преживяванията и реализирането на лични интереси, а не от финансовата си сигурност

Многогодишен изследователски проект на Станфордския университет установява, че групата, родена между средата на 90-те години на 20 век и 2010 г., е силно колективна. Според Брайсък, тъй като Поколението Z е колективно подведено от обществото, много от тях смятат, че е необходимо да действат като група, за да подобрят нещата.

Усилията за синдикално обединение на поколението Z обикновено се характеризират със страстта му към социални каузи и техните искания отразяват това, казва Бронфенбренер.

Съществува терминът "организиране в името на общото благо, казва тя и посочва няколко примера: например през пролетта стачкуващите учители в Калифорния поискаха инициативи за устойчивост и по-добри грижи за бездомните ученици. "Работниците от Starbucks поискаха от работодателя си да заеме позиция по отношение на правата на ЛГБТ", добавя тя.

Но поколението Z има не само нови искания; те организират и нови индустрии, включително почасово платени позиции, които традиционно не са обхванати от синдикална защита. И макар че много организатори от поколението Z като Брайсък имат реалистични очаквания за това какво може или не да постигне синдикалната дейност в сферата на услугите, те смятат, че си струва.

Тактиките им се развиват по-бързо от усилията на компаниите за разбиване на синдикатите, а протестите, водени от поколението Z, привличат голямо обществено внимание и подкрепа.

Поколението Z иска да бъде корпоративен лидер. Готово ли е за това?Младите хора в днешно време скоростно се издигат на ръководни позиции и са нетърпеливи да бъдат лидери

От медията Business Insider например използваха силна кампания в социалните медии; според някои експерти тази техника е накарала ръководството да признае профсъюза след 13-дневна стачка.

Според Бронфенбренер тази социална иновация може да осигури своеобразна изолация срещу усилията на работодателите да предотвратят създаването на синдикати.

"Креативността поставя работодателя извън строя, защото работниците се забавляват. Те не би трябвало да се забавляват, когато има антипрофсъюзна кампания; би трябвало да са уплашени. Когато обаче профсъюзите действат креативно, като например използват мемета, това обръща целия климат на страх и конфликт наопаки.", обяснява експертът.

Тя допълва, че управлението на социалните медии и комуникацията в различни платформи помага за създаването на широка обществена подкрепа за поколението Z.

3 от 4 мениджъри смятат, че с поколението Z се работи най-трудноМладите служители се нуждаят от свръхкомуникация, тъй като са прекарали повечето време от колежа зад лаптопите

Данните от изследването на Pew Research Center показват, че обществените нагласи към корпорациите са все по-негативни. И обществото е по-склонно да подкрепи работниците, които се движат срещу тях, дори когато това създава неудобства като отлагане на новите сезони на телевизионни предавания.

"Има общественост, която е готова да направи жертви в името на правата на работниците", казва Бронфенбренер.

И накрая, това, което превръща младите служители в в сферата на услугите и нископлатените работни места в най-добри организатори, е, че те са по-малко засегнати от традиционните техники за разбиване на профсъюзи, тъй като не се интересуват от това дали ще бъдат уволнени.

"Тези компании вече не им предлагат пенсии или дългосрочно повишение. Те се местят от работа на работа, така че уволнението не е заплаха", смята Бронфенбренер.

Брайсък вярва, че синдикализирането на индустриите създава динамика. "Хората може да се местят от една работа на друга, но те ще запазят принципите на профсъюза. След като веднъж сте преминали през една синдикална кампания, е много по-трудно да приемете експлоатацията или несправедливите условия, или да нямате право на глас на работното място в бъдеще."