През последната половин година 70% брийфовете, или заданията от клиентите, по които работим, са свързани с employer branding, което е изключително голям процент.

Това обяви Рая Стефанова, Client Service Director в PR агенция Параграф 42, по време на участието си в 12-о издание на Шумът на парите.

„В последните 15 години сме свидетели на едно преосмисляне на това какъв е смисълът на корпорациите и защо те съществуват. В този период преминахме от един shareholder-centric капитализъм към Stakeholder-Centric капитализъм.

Тук дойде моментът, в който големите компании си казаха, че трябва да започнат да мислят не само за инвеститорите, но и за стейкхолдърите – клиентире, малките общности, служителите, природата", каза още Стефанова.

По нейното мнение „на преден план излезе ролята на служителите и започнахме да си задаваме въпроса какви ценности създаваме за тях и как те пресъздават посланията на компаниите навън. Тук вече дойде ролята на employer branding-a като част от цялосния корпоративен имидж и неговото създаване“.

„В България това се случи с малко закъснение и по-скоро се обърнахме към тези стратегии, след като видяхме, че пазарът се задъхва за таланти и кадри, но истината е, че така или иначе пазарът ни движи и предизвиква и сега сме длъжни да мислим как нашите служители ще стават все по-щастливи и как те да пресъздават посланията на компанията, защото те са толкова важни, колкото и лидерите на една компания", каза още тя.

Според Стефанова през настоящата година за първи път наблюдаваме един феномен – вътрешната корпоративна комуникация замества всичко, което служителите получават от външни източници, и се получава така, че те са склонни да се доверят единствено на това, което чуят от своя работодател. Вътрешната комуникация стана институция, каквато бяха медиите преди това, каза още тя.

Експертът цитира и проучване, което посочва, че служителите са доста по-сплотени след пандемията. Особено хората, които са работили в общ екип. От една страна, хората, които си останаха вкъщи, се чувстват доста по-съпричастни към онези, останали на първа линия, и започват да намират начин да търсят връзка с тях и ако могат, да им помогнат по някакъв начин.

Получава се един неочакван ефект – как общият враг допълнително да допринесе за повишаването на нивата на връзките между служителите в компанията.