Някога искало ли ви се е да можете да се върнете назад и да направите нещо в живота си по по различен начин?

Независимо от възрастта и дали става въпрос за кариерата или личния живот, вероятно има решения, които сте взели или нагласи, които сте имали, които бихте искали да промените.

Когато от списание „O“ помолиха актьора Майкъл Джей Фокс (както и 16 други знаменитости) да напише писмо към по-младия си „аз“, те едва ли са очаквали поезията, която в крайна сметка той предоставя. Какво би казал той за тези решение и нагласи?

През 1999 г. Майкъл Джей Фокс обяви публично, че страда от болестта на Паркинсон. През 2000 г. той се отказа от ролята си в телевизионния сериал „Шеметен град“, за да основе своя фондация, която подкрепя проучванията в сферата на борбата с Паркинсон.

В следващите години той направи много, за да повиши информираността за болестта и да осигури финансиране за борбата с нея, пише Inc.com.

Уязвимата ситуация, в която се намира, придава още по-голяма тежест на писмото му към неговия по-млад „аз“. Една фраза обаче прави впечатление по отношение на начина, по който живеем.

"Когато дойде време да преследваш мечтите си, а то ще дойде, те може да ти се струват неуловими," казва той в писмото. "Трябва да знаеш обаче, че няма да ги уловиш всички наведнъж. Бори се с предизвикателствата едно по едно."

Бори се с предизвикателствата едно по едно

Живеем в сложен и взаимозависим свят. Балансираме притесненията около личните си финанси с притесненията ни около климатичните промени. Наистина ли има значение какво има в портфейла ни, ако полярните ледени шапки се топят?

Дори и малките притеснения изглеждат големи, когато човек се опита да решава всичко едновременно. Продължавате ли да работите работата, която ви стресира, докато не се появи друга възможност, или напускате само с вярата си?

Работите ли на непълен работен ден в името на финансовата стабилност, докато основавате своя компания, или това ще ви разсее от вашето бизнес начинание?

Съветът на Фокс е особено уместен. Просто защото не можете да продължавате напред, ако се опитвате да правите всичко едновременно. Трябва да изберете едно или две неща, върху които да се фокусирате, да ги свършите и след това да се занимаете с други неща, когато изникнат.

Това не означава, че трябва да протакате, а означава, че да си проницателен и да успяваш да доведеш едно или две неща до край е много по-добре, отколкото да имаш безкраен списък с неща за вършене и да се напрягаш всеки път, когато го погледнеш.

С други думи, това, с което се занимавате, е достатъчно. Не е нужно да местите планини. Просто трябва да имате устойчив прогрес, ден след ден. Като се борите с предизвикателствата едно по едно.

Ето го и цялото писмо:

Скъпи Майкъл,

Когато дойде време да преследваш мечтите си, а то ще дойде, те може да ти се струват неуловими. Трябва да знаеш обаче, че няма да ги уловиш всички наведнъж. Бори се с предизвикателствата едно по едно

Когато успехът дойде, а той ще дойде, не го поглъщай целия – наслаждавай му се и го споделяй и той ще продължи дълго.

Когато любовта дойде, а тя ще дойде, не я затрупвай с очаквания – бъди подготвен да се влюбваш отново всеки ден.

Когато неочакваното и немислимото нахлуе без покана в живота, а то ще нахлуе, се занимавай с реалните неща от живота – не се вманиачавай по нещата, които евентуално биха могли да се случат.

Отпусни се – наслаждавай се на пътуването.