Американското правителство харчи толкова много средства, че в близко бъдеще европейските облигации може да станат по-атрактивни от държавните ценни книжа на САЩ, твърдят икономисти, цитирани от CNBC.

Американските държавни облигации, емитирани от финансовото министерство на САЩ за финансиране на различни пера от държавния бюджет, традиционно се възприемат от пазарните участници като един от най-сигурните активи.

Кредиторите на страната винаги са разчитали на стабилна, макар и не много висока доходност.

Пандемията от COVID-19 обаче може да промени тази нагласа, смята главният икономист на Berenberg Холгер Шмидинг.

"Публичният дълг на САЩ нараства с рекордни темпове, много по-високи от която и да било европейска държава. В бъдеще сравнението между европейските и американските облигации може да се промени в полза на тези от Стария континент", казва още икономистът.

Очаква се държавният дълг на Съединените щати да достигне ниво от 98% от брутния вътрешен продукт през 2020 г., в сравнение с отчетените през 2019 г. 79%. През 2021 г. се очаква той вече да е над 100%, а през 2030 г. - цели 109% от БВП.

Високите нива на дълга може да намалят интереса на кредиторите към американските държавни облигации с отчитане на повишения риск. Инвеститорите, които търсят по-сигурни активи, поне на теория, биха намалили експозицията си в американски ДЦК.

Европейските държави също харчат значителни средства за справяне с икономическите последствия от кризата, предизвикана от COVID-19.

През май Европейската централна банка предупреди, че нарастващото ниво на публичния дълг може да повлияе зле на държавите, които така или иначе изпитват затруднения с изплащането на заемите си, като Гърция и Италия.

27-те държави от Общността обаче постигнаха споразумение за емитирането на общоевропейски дълг под шапката на Европейската комисия. Този план засили увереността сред инвеститорите, че Европа може да посрещне ударите на кризата много по-леко от очакваното.

"Освен това Европейската централна банка е собственик на голяма част от новоемитираните облигации и няма никакво намерение да ги продава в обозримо бъдеще, например през следващите три или четири години. Ако в отделните държави, като Италия например, не се стигне до някакви политически трусове, в Европейския съюз скоро не би трябвало да се стигне до нова дългова криза", прогнозира Холгер Шмидинг.

По думите му Италия остава една от най-големите неизвестни в ЕС, макар че дългът на Гърция е много по-висок като дял от БВП.

Причината за това е крехката управляваща коалиция в Рим, чийто евентуален колапс би могъл да предизвика предсрочни избори с неясен резултат.