Процентът на напусналите работа намалява.

Наемането на персонал обаче се охлажда.

В настоящия пазар на труда търсенето на работа значително надвишава предлагането.

Проучване на LinkedIn от юни 2023 г. показва, че наемането е намаляло с 20,9% в САЩ и с 22,5% във Великобритания на годишна база.

В същото време, активността в търсенето рязко нараства. Данни на LinkedIn, разгледани от BBC, показват 150% ръст на кандидатурите за работа в Обединеното кралство през юли 2023 г. в сравнение с година по-рано. В САЩ също се наблюдава 35% скок в броя на кандидатите.

Според експерти в сектора, известна част от служителите са доволни от запазването на работните си места: много от тях са намерили нови роли, които ги вълнуват, след като са се пренасочили през последните няколко години.

Но не всеки остава на работа по собствено желание. Някои все още искат да напуснат, но в условията на забавяне на пазара на труда и несигурна икономическа прогноза, се оказват в капана на работодател или позиция, която не харесват.

Игра на изчакване: Тихото напускане свърши, но тихите съкращения – неСлужители, на които е скъпо да се плаща обезщетение за напускане или за безработица, все по-често се пренасочват към други роли в компаниите

"С течение на времето все повече работни места бяха премахнати от пазара. Сега има по-малко позиции, отколкото преди – повече хора трябва да останат там, където са", обяснява Нела Ричардсън, главен икономист в компанията за управление на човешките ресурси ADP в Ню Йорк.

Това включва и недоволните служители.

"Когато хората усещат, че не са на вдъхновяваща работа и виждат възможности другаде, те вероятно ще потърсят начин да задоволят кариерните си нужди при друг работодател", обяснява Джим Хартър, главен научен сътрудник в Gallup, базиран в Небраска, САЩ.

Но сега, когато перспективите са ограничени, тези работници може да не са в състояние да напуснат. Според данни на Gallup от юни 2023 г., 59% от 122 416 служители в световен мащаб казват, че не се чувстват ангажирани в работата си.

Според експертите има много причини за това.

Работниците искат 4-дневна седмица – но при едно условиеПредставителите на поколението Z са най-малко заинтересовани от по-кратката работна седмица

От една страна, разходите за живот и застоят в ръста на заплатите означават, че все повече служители са недоволни от възнагражденията си. "Заплащането често е причината номер едно някой да се чувства недоволен от настоящата си работа – работиш също толкова усилено, но заплатата ти не стига далеч", обяснява Ричардсън.

Голяма част от работниците също така са заседнали на места, които по принцип не ги интересуват. Фактът, че искат нова роля, но не могат да я получат, ги кара да се чувстват разочаровани, заклещени и без работа. Така че, без мобилност на пазара на труда, "те остават поради липса на избор, а не защото се чувстват удовлетворени и мотивирани от ролята си", обяснява Нгер Мойс, мениджър за Обединеното кралство в LinkedIn, базиран в Лондон.

В някои случаи компаниите може би несъзнателно допринасят за проблема. В условията на пазар на труда, който в момента е благоприятен за тях, работодателите може да имат по-малка мотивация да ангажират персонал.

"Някои работодатели може да смятат, че сега имат по-голям контрол, тъй като работниците имат по-малко възможности на други места, затова не полагат усилия да вдъхновяват екипите си", обясняват експертите.

5 грешки на бизнес лидерите, които правят служителите нещастниЗа 69% от хората техният ръководител има по-голямо влияние върху психичното им здраве, отколкото техният лекар

За служителите застоят на работа, която не им доставя удоволствие, е в най-добрия случай неприятен, а в най-лошия – вреден.

При всички неблагоприятни последици, този постоянен проблем е голям проблем и за компаниите, тъй като разединението на работниците може да им струва загуба на производителност.

Експертите казват, че самите фирми трябва да имат интерес да ангажират своите работници. Просто те имат роля в прекъсването на тихото напускане: ако не подобрят условията за работниците, все по-голям брой ще продължават да вършат минимума задачи, чакайки търпеливо подходящия момента да напуснат.

Една част от подреждането на този пъзел, според Ричардсън, е да се уверим, че работниците се чувстват подкрепени и приоритетни, както по време на пандемията, когато пакетите за благосъстояние бяха разработени за работа от разстояние, а компаниите поставяха по-голям акцент върху психичното здраве на служителите.

Забравете ценза, опита и уменията. Размерът на заплатата ще зависи от AIАко преминат към по-високоинтелектуални роли или увеличат производителността си с AI, работниците може да очакват по-високи заплати

"По време на кризата с наемането на служители много работодатели направиха повече, за да задържат работниците си, като предложиха гъвкавост и почивки за психично здраве. Но след като недостигът на таланти намаля, някои организации може да са отстъпили от тези предложения. И все пак основната причина, поради която някой тихо напуска, не се е променила - и тя се дължи на фирмената култура.", обяснява експертът.

Реалността за повечето работници е, че може да се наложи да останат на сегашните си длъжности, независимо дали ги харесват или не. И ако компаниите не направят повече, за да ги ангажират, много от тях просто ще чакат идеалния момент да подадат молба за напускане. Което означава загуба и за тях, и за работодателите им.