Работили ли сте с хора, които не са толкова добри, колкото си мислят?

Това няма да е изненада за повечето от нас, но статистически погледнато вероятността е по-голяма тези хора да са мъже, отколкото жени. Точно така – мъжете обикновено са по-заблудени относно своите способности, отколкото жените. Те също така е по-вероятно да успяват в кариерата си. Това е така, защото един от най-добрите начини да заблудите други хора да мислят, че сте по-добри, отколкото всъщност сте, е първо да заблудите себе си.

Чаморо-Премузик е организационен психолог и използва науките и технологиите, за да предсказва и разбира човешкото поведение на работното място. Една от сферите, от които се интересува най-много, е отношението между пола, личността и лидерските качества и по-конкретно, как полът и типа личност оформят нашият избор на лидери и как тези лидери след това влияят на различните организации. Дискусиите относно пола се фокусират върху по-слабата представеност на жените при лидерите, което, малко или много, за съжаление е универсално.

По-голям проблем обаче е фактът, че повечето лидери са некомпетентни. Независимо дали става въпрос за бизнес или политика, некомпетентните лидери оказват отрицателен ефект върху своите последователи и подчинени, което води до ниски нива на ангажираност, доверие и продуктивност и високи нива на бърнаут и стрес. Просто напишете в Google “моят шеф е”, за да видите какво мислят повечето хора за своите мениджъри (и може би ще се почувствате по-добре относно вашия мениджър). Ще видите думи като “откачен,” “оскърбителен,” “непоносим,” “токсичен,” и други думи, които са прекалено груби, за да бъдат повторени.

Затова, основният въпрос, който трябва да задаваме, не е защо няма повече жени лидери, а защо толкова много некомпетентни мъже стават лидери?

Проучванията на Чаморо-Премузик сочат, че има три основни причини и първата е нашата неспособност да различаваме увереност и компетентност. В различни култури и страни сме склонни да приемаме, че уверените хора имат повече потенциал да бъдат лидери, но във всяка сфера на талант, в това число и лидерството, има много малко припокриване между увереност (колко добри мислят, че са хората в нещо) и компетентност (колко добри всъщност са).

Как да не отглеждаме деца, които смятат, че всичко им се полага по право?Повечето родители не отглеждат децата си с идеята те да живеят така, сякаш всичко им се полага, но експерти твърдят, че има някои често срещани грешки, които майките и бащите правят несъзнателно

Втората причина е нашата любов към харизматични индивиди, най-вече след избухването на масмедиите през 60-те години на миналия век. Това обаче бе издигнато на едно съвсем друго ниво в настоящата дигитална ера. Ние изглежда искаме лидери, които са обаятелни и забавни, но, както повечето от нас знаят, има голяма разлика между това да си ефективен лидер и стендъп комик. Всъщност, най-добрите лидери не са харизматични, а по-скоро са скромни и почти скучни.

По тази причина те рядко попадат в касовите филми. Например, представете си филм за Ангела Меркел – тя става сутринта, закусва със съпруга си, участва в срещи, за които е добре подготвена, позволява на други хора да говорят без да ги прекъсва, взема рационални решения и около нея няма никакви скандали. В същото време има излишък от завладяващи биографични филми за харизматични лидери с очарователна тъмна страна, които в крайна сметка разрушават държави и организации.

Третата и последна причина за възхода на некомпетентните мъже е нашата неспособност да устояваме на очарованието на нарцистичните личности — хора с грандиозна визия, които се докосват до нашия личен нарцисизъм. Ние винаги сме се възхищавали на известните хора, но нашето възхищение от хора, които се възхищават на себе си или са известни с това, че са просто известни, се увеличава от десетилетия. С тези темпове бъдещите поколения ще поглежда назад към двойки като Ким и Кание Уест и ще ги смятат за скромни, казва Чаморо-Премузик.

Повечето от популярните съвети, които се фокусират върху това да помагат на хората да се превръщат в лидери подхранват и насърчават нарцистичното мислене: “Обичайте себе си, каквото и да става”, “Не се притеснявайте какво мислят хората за вас” или “Ако смятате, че сте велики, значи сте такива.” За съжаление това създава изобилие от лидери, които не са наясно със своите ограничения и са неоправдано доволни от себе си. Те гледат на лидерството като на нещо, което им се полага по право и са лишени от емпатия и самоконтрол, така че в крайна сметка действат без почтеност и предприемат безразсъдни рискове. За разлика от тях, най-добрите лидери поддържат нарцисизма си под контрол. Те са много загрижени за другите хора, в това число какво мислят за тях и как прекарват голяма част от времето притеснявайки се за своята ситуация и това е причината около тях да има много малко скандали.

И така, как да спрем превръщането на некомпетентни мъже в лидери?

Първото решение е да следваме знаците и да търсим качества, които всъщност правят хората по-добри лидери. Има едно патологично разминаване между атрибутите, които ни съблазняват у един лидер и тези, които са необходими, за да бъде един човек ефективен лидер. Ако искаме да подобрим представянето на нашите лидери, ние трябва да се фокусираме върху правилните черти. Вместо да се прехласваме по хора, които са уверени, нарцистични и харизматични, ние трябва да подкрепяме хора заради тяхната компетентност, скромност и почтеност. Между другото, това би увеличило и дела на жените лидери — множество научни изследвания показват, че жените имат по-високи резултати от мъжете по отношение на компетентността, скромността и почтеността. Идеята е, че бихме подобрили значително качеството на нашите лидери.

Второто решение е да не се доверяваме на нашите инстинкти. Повечето от нас обожават своята интуиция, но мнозинството от хората просто не са толкова интуитивни, колкото си мислят. В тази връзка, интуицията е малко като чувството за хумор. 90% от хората смятат, че имат фантастично чувство за хумор. Колко хора обаче са наистина забавни? Доста по-малък процент. Един от изводите е да се фокусираме по-малко върху впечатленията, които хората правят по време на интервюта за работа или медийни интервюта, които са просто покана да проектираме собствените си пристрастия и предразсъдъци. Дори и когато имаме добри намерения, не е лесно това да се преодолее.

Ако искаме да подобрим качеството на нашите лидери и да помогнем на повече жени да достигнат до лидерски позиции, последното нещо, което би трябвало да правим е да занижаваме стандартите си, когато избираме жени. Това означава, че не би трябвало да искаме от жените да се държат повече като некомпетентни мъже. Това също така означава да не изключваме мъже, защо им липсват традиционните мъжки черти, които съвпадат с нашите дефектни архетипи за лидерство.

Ще имаме по-добри лидери в зависимост от това доколко можем да се справим с тези неща. Прогресът обаче започва с всеки един от нас. Ако искаме да подобри нивото на компетентност на нашите лидери, ние първо трябва да подобрим нашата компетентност относно преценката и избирането на лидери, особено когато те са мъже, казва Чаморо-Премузик.