Пазарът на електрически автомобили расте с бързи темпове в развитите държави по света на фона на затягането на изискванията за въглеродните емисии от транспортните средства и ангажиментите на автомобилната индустрия постепенно да остави в историята двигателите с вътрешно горене.

Тази тенденция обаче поставя други въпроси от екологично естество. Един от тях е свързан с бъдещето на всички използвани акумулаторни батерии, които в момента захранват електрическите превозни средства, пише BBC.

До 2030 г. се очаква по пътищата на страните от Европейския съюз да се движат над 30 милиона електромобила.

"Темповете, с които расте тази индустрия, са плашещи. Никога преди не се е случвало един сравнително нов продукт да регистрира толкова бърза експанзия на пазара", смята Пол Андерсън от университета в Бирмингам.

И докато електрическите возила наистина са въглеродно неутрални по време на своя жизнен цикъл, Андерсън изразява притесненията си какво би се случило, когато те спрат да се движат по пътищата. И най-вече какво ще стане с техните акумулаторни батерии.

"След 10-15 години, когато вече ще има значително количество електромобили, намиращи се в края на своя жизнен цикъл, рециклирането на техните компоненти ще се превърне във водеща тема", прогнозира изследователят.

Голяма част от компонентите на тези автомобили са идентични с тези на колите с конвенционални двигатели с вътрешно горене. Но когато става въпрос за акумулаторите, разликите са сериозни.

Обикновените оловни акумулатори, които се използват в автомобилната индустрия от десетилетия, се рециклират сравнително лесно. При литиево-йонните модули, използвани в електромобилите, обаче този процес е доста по-сложен.

Те съдържат опасни материали, които имат склонност да се запалват и експлодират при неправилна експлоатация.

"В момента е трудно да се каже какъв процент от литиево-йонните батерии по света се рециклират, но по груби сметки той вероятно е около 5 на сто. В някои части на света е дори още по-нисък", смята Андерсън.

В Европейския съюз вече се предлагат законодателни инициативи, които да изискват от автопроизводителите гаранции, че продуктите им ще бъдат годни за рециклиране в края на жизнения си цикъл, а няма да останат изхвърлени на сметищата.

Nissan, например, използва старите батерии от своя електрически модел Leaf в електрокарите, които се използват в производствените халета на компанията. Подобна е и практиката във Volkswagen. Германският автомобилен гигант наскоро откри сбоствен завод за рециклиране на батерии в град Залцгитер, където ще могат да се преработват по 3600 батерии годишно.

В процеса на рециклиране се извличат различни материали. Основният фокус е върху металите, като кобалт, никел, литий и манган. Алуминиевите и медните компоненти пък се преработват по конвенционалния начин.

Първите електромобили: Как бензинът успя да победи тока преди 120 години?

Френската Renault също рециклира използваните батерии от електромобилите си, но засега става въпрос само за няколкостотин броя годишно. За този процес тя разчита на партньорството си с френската Veolia и белгийската Solvay. В дългосрочен план целта на компанията е да поеме рециклирането на батерии и от други автопроизводители, постигайки пазарен дял от 25 на сто.

Освен автопроизводителите, интерес към рециклирането проявяват и компании от други сектори, както и научно-изследователски институции. Сред тях е и британската Faraday Institution, която разработва проекта ReLiB. Целта му е да направи процеса много по-ефективен.

"Смятаме, че в бъдеще индустрията може да работи много по-ефективно и икономично, в сравнение с процесите, които се използват в момента. Те могат да бъдат приложени в по-големи мащаби, но не са особено ефективни", смята Пол Андерсън, който е един от ръководителите на проекта.

В момента много от компонентите на батериите се претопяват до т. нар. "черна маса" - смес от литий, манган, кобалт и никел. Впоследствие тя трябва повторно да бъде обработена, за да могат тези метали да се използват повторно в индустрията. За целта обаче се използват технологии, които изразходват големи количества енергия.

Ръчното разглабяне на някои акумулаторни клетки позволява малко по-висока ефективност, но пък е свързано с други проблеми, включително и с безопасността на работниците, които извършват тази дейност.

"В някои държави, например Китай, изискванията за трудова и здравна безопасност са много по-леки, но биха били абсолютно неприемливи във всяка западна държава. Освен това тук и цената на труда е много по-висока, така че на практика ръчното рециклиране се обезмисля", смята Гавин Харпър от Faraday Institution.

По думите му решението на проблема се крие в автоматизацията и роботизацията на процесите.

Иначе в рециклирането на батериите има огромна икономическа логика, като се има предвид, че голяма част от вложените в тях компоненти като цяло са дефицитни в Европа и Великобритания.

От гледна точка на производителите, преработката на старите компоненти е най-сигурният начин за осигуряване на ресурси за новата продукция, смятат експертите.