77% от българите подкрепят етикетирането на храни по климатичен отпечатък

77% от българите подкрепят етикетирането на всички хранителни продукти с техния климатичен отпечатък, за да могат хората да направят по-устойчив избор при пазаруване на хранителни стоки.

Това показват резултатите от най-новото годишно Проучване на климата на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), проведено през август и публикувано днес, съобщава БТА. Сред страните от ЕС делът на отговорилите по подобен начин е по-висок в Румъния (82%), а по-нисък - в Унгария (72%).

Същевременно, 71% от сънародниците ни биха платили по-скъпа храна, произведена на местно ниво и по-устойчив начин. Мнозинството от анкетираните, независимо от дохода им, са изразили готовност да плащат повече за храна, като отговорилите по този начин са 68 процента от хората със средни доходи, и 75 процента от тези с по-високи доходи.

Битката за по-малко хранителни отпадъци се обръща към наукатаМразите презрели ябълки и влажни пържени картофи? Науката може да помогне

Намаляването на консумацията на месо и млечни продукти би било друг ефективен начин за ограничаване на емисиите на парникови газове. Малко българи (39%) обаче биха подкрепили ограничаването на количеството месо и млечни продукти, които могат да купуват, за да се предотврати изменението на климата.

Мнозинството от българите, участвали в изследването (56%, с 16 процентни пункта под средното за ЕС), са убедени, че собственото им поведение може да повлияе на разрешаването на извънредната климатична ситуация. 61% от жените и 66% от младите респонденти са отговорили по подобен начин, в сравнение с 51 на сто от мъжете и 42% при хората над 65 години.

83% от сънародниците ни на възраст между 20 и 29 години споделят мнението, че въздействието върху климата, което работодателите оказват вследствие от икономическите си дейности, е важен фактор при търсенето на работа. За 31 на сто климатичната неутралност на бизнеса се явява основен приоритет при избора на работно място.

Идва ли краят? ООН публикува Настоящите планове не са достатъчни, за да се предотврати най-лошото, което може да очаква човечеството

За повечето от анкетираните правителството има роля в насърчаването на промяната на индивидуалното поведение, за да се минимализира отделянето на вредни емисии.

Мнозинството от българите (69%) като цяло подкрепят по-строги правителствени мерки за справяне с климатичните промени, налагащи промяна в поведението на хората, а 75% от анкетираните под 30-годишна възраст също биха приветствали подобни стъпки.