Газовите връзки на Москва с Европа сега са под руините на войната
Прецизно създаваните в продължение на десетилетия търговски връзки на Москва с Европа, като основен източник на приходи за Кремъл, едва ли ще се възстановят от опустошенията на военния конфликт.
След като „специалната военна операция” на президента Владимир Путин в Украйна започна преди година, комбинация от западни санкции и решението на Русия да намали драстично доставките за Европа сви енергийния износ на страната.
Последните санкции, включително ограничения на цените, вероятно ще нарушат още повече търговията с петрол, но е по-лесно да се намерят нови пазари за суров петрол и рафинирани продукти, отколкото за газ.
Търговията на Русия с газ с Европа се основава на хиляди мили тръби от Сибир до Германия и отвъд нея. До миналата година те заключваха западните купувачи в дългосрочни отношения на доставка.
„Разбира се, по отношение на газа загубата на европейския пазар е много сериозно изпитание за Русия“, признава пред Reuters Юрий Шафраник, бивш руски министър на горивата и енергетиката в периода от 1993 до 1996 г.
Бивш старши мениджър в Газпром, предпочел анонимност от опасения за репресии, е по-директен: „Работата на стотици хора, които в продължение на десетилетия изграждаха системата за износ, сега отиде в канализацията“.
Настоящите служители обаче твърдят, че всичко е както обикновено.
„Нищо не се е променило за нас. Имахме увеличение на заплатите два пъти миналата година”, казва представител на Газпром в Нови Уренгой, който не е упълномощен да говори с пресата. Градът често е наричан „газовата столица” на Русия, защото е построен, за да обслужва най-големите газови находища.
Държава в държавата
Държавният гигант за износ на газ Газпром, който има офиси там, е създаден в края на Съветския съюз през 1989 г. под ръководството на Министерството на газовата промишленост, ръководено от Виктор Черномирдин.
„Черномирдин не е позволявал на никого да си пъха носа в Газпром. Това беше държава в държавата и до известна степен си остава такава”, отбелязва Юрий Шафраник.
От началото на военната операция на 24 февруари миналата година информацията е още по-оскъдна. Подобно на много руски компании, Газпром спря да разкрива подробности за финансовите си резултати.
Според оценките на Reuters, базирани на експортни такси и данни за обемите на износа, приходите на Газпром от задгранични продажби са били около 3,4 млрд. долара през януари спрямо 6,3 млрд. долара спрямо същия период на миналата година.
Числата, съчетани с прогнозите за износа и средните цени на газа, предполагат, че приходите от износ на Газпром ще намалеят почти наполовина тази година, увеличавайки бюджетния дефицит от 25 млрд. долара, отчетен от Русия през януари.
Износът на природен газ на компанията през миналата година е намалял почти наполовина, за да достигне постсъветско дъно, а низходящата тенденция продължава и през тази.
Председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен изчисли, че Русия е съкратила 80% от доставките на газ за ЕС през осемте месеца след началото на конфликта в Украйна.
В резултат на това Федерацията достави само около 7,5% от нуждите на Западна Европа от газ до края на миналата година, в сравнение с около 40% през 2021 г.
Преди конфликта Русия беше уверена, че ще продава повече на Европа, а не по-малко.
Елена Бурмистрова, ръководител на отдела за износ на Газпром, обяви на индустриално събитие във Виена през 2019 г., че рекордно високият износ на компанията от над 200 млрд.куб.м (bcm), постигнат през 2018 г., е „новата реалност“.
Миналата година общата сума беше малко над 100 млрд.куб.метра.
Транспортният капацитет на Русия беше подкопан миналата година след мистериозни взривове в Балтийско море при тръбопроводите Северен поток от Русия до Германия. Москва и Западът взаимно се обвиняват за взривовете.
Американският репортер Сиймор Херш, носител на наградата Пулицър, обвини в блога си Съединените щати, че те са отговорни за аварията в Балтийско Море, което Вашингтон определи като „напълно невярно“ .
САЩ отдавна критикува политиката на Германия, че разчита на руската енергия, която до миналата година смяташе за средство за подобряване на отношенията.
Сделката на 20-ти век
От своя страна Путин се опитваше да диверсифицира газовите пазари на Русия много преди миналата година, но политиката набра скорост.
През октомври той обсъди идеята за газов хъб в Турция, който да отклонява руските газови потоци от Балтийско море и Северозападна Европа.
Москва се стреми да увеличи също продажбите си на газ по тръбопроводи за Китай, най-големият потребител на енергия в света и най-големият купувач на суров петрол, втечнен природен газ (LNG) и въглища.
Доставките започнаха чрез тръбопровода Силата на Сибир в края на 2019 г. и Русия има за цел да повиши годишния износ до около 38 млрд.куб.м от 2025 г.
Москва също така има споразумение с Пекин за още 10 млрд.куб.м годишно от все още неизграден тръбопровод от тихоокеанския остров Сахалин, докато Русия също разработва планове за Силата на Сибир 2 от Западен Сибир, който на теория може да доставя допълнителни 50 млрд. куб. м годишно за Китай.
Остава да видим дали тези отношения могат да бъдат толкова доходоносни, колкото десетилетията доставки на газ за Европа.
Най-важните активи на Газпром се намират в Западен Сибир и в по-широкия арктически регион Ямал, където 100-хилядният град Нови Уренгой, който празнува 50-ата си годишнина през 2025 г., приютява сезонни работници в утилитарни, многоетажни блокове.
Едно от полетата в района на тундрата, на около 3500 км североизточно от Москва, където работят, е Уренгой.
След откриването на находището през 1966 г., което е сред най-големите в света, съветското Политбюро започва преговори със Западна Германия за размяна на газ срещу тръби, тъй като Русия тогава нямаше производствена технология.
Полученото споразумение, наречено „договорът на века“, беше финализирано през 1970 г., след като тогавашният външен министър Андрей Громико, наричан на Запад „г-н Ньет“ заради безкомпромисния си подход, каза „да“ на сделката, която включваше доставки на тежко оборудване за Москва и газ за Европа.
20-годишната сделка за доставка възлизаше на около 30 млрд. долара по текущи цени на газа.
Това означаваше, че в продължение на десетилетия Европа и особено Германия се възползваха от сравнително евтини, дългосрочни договори и разчитаха на руски природен газ или метан за отопление на домакинствата и като суровина за нефтохимическата промишленост.
Сложни преговори на хоризонта
Очаква се преговорите с Китай за нови продажби на газ да бъдат сложни, не на последно място защото се очаква страната да се нуждае от допълнителни количества газ едва след 2030 г., посочват анализатори.
Русия също е изправена пред много по-голяма конкуренция от миналото, заради настъплението на възобновяемата енергия. Светът се стреми да ограничи въздействието на изменението на климата, както и конкурентни доставки на газ по тръбопроводи за Китай, включително от Туркменистан.
LNG, който може да се доставя навсякъде по света, допълнително намали нуждата от тръбопроводен газ.
Газпром и Китай пазят в тайна договорената цена на газа. Рон Смит, анализатор в базираната в Москва брокерска компания BCS, очаква цената за 2022 г. да бъде средно 270 долара за 1000 куб.м, много по-ниска от цените в Европа.
Освен това е под експортната цена на Газпром от 700 долара за 1000 куб.м, очаквана от Руското министерство на икономиката тази година.
Миналата година енергийните финанси на Русия, които не са публично разбити на петрол и газ, бяха подкрепени от пазарното въздействие на страховете от недостиг.
В Европа цените на газа достигнаха рекордни нива, а международните цени на петрола малко след началото на „специалната военна операция” скочиха близо до най-високото си ниво за всички времена.
Оттогава цените на газа и петрола се понижиха, а западните тавани на цените, въведени през декември и началото на тази година, са предназначени да подкопаят допълнително приходите на Русия.
Междувременно Кремъл постави на Газпром огромната задача да построи 24 000 км нови тръбопроводи, за да осигури газ за 538 000 домакинства в Русия от 2021 до 2025 г.
Вътрешните цени на газа се регулират от правителството и имаше дискусии за либерализиране на газовия пазар, чувствителен въпрос за руските домакинства.
Обратно в Нови Уренгой, където температурите падат до почти минус 50 по Целзий, Achimgaz, съвместно предприятие между Газпром и германската Wintershall Dea, също има офиси и знамето на австрийската енергийна компания OMV се вее на административна сграда.
Запитан за присъствието на там, говорител на OMV уточни, че в сградата има офиси на оператора на находището Южно-Руское, където компанията има дял.
През март OMV се отказа от плановете си да вземе дял в проект за газово находище на Газпром, докато Wintershall Dea, в която BASF държи малко под 73%, заяви миналия месец, че се оттегля от Русия.
Служителят на Газпром, пожелал анонимност, казва, че компанията ще съжалява за това. „Просто ще трябва да използваме повече газ за нашите домакинства, вместо да го изнасяме за Европа. Китай също се нуждае от газ“, коментира той.