Модните марки, които произвеждат дрехите си в затвора

1384
Модните марки, които произвеждат дрехите си в затвора

© YouTube.com

Сръчните ръце на мъже, които някога са изкарвали прехраната си като джебчии и обирджии, сега имат нова задача в най-големия завод в Перу. Изрязвайки, шиейки и щамповайки дрехи, те имат възможност да изкарват пари, които да изпращат на своите семейства.

Шумът на шевните машини засилва какафонията в затвора Сан Педро де Луриганчи в столицата на Перу Лима.

Около 30 затворници произвеждат щамповани тениски и други артикули за перуанската модна марка Pieta.


Шумът не позволява на мъжете да говорят помежду си без да крещят. Те обаче са свикнали – затворът е дом на 10 000 лишени от свобода, въпреки че е построен за едва 2 000.

51-годишният Карлос Арсел произвежда пуловери от вълна от лама. Той може да заработва до 400 сол (113 долара) седмично, като изпраща парите на семейството си.

"Работата за Томас изпълва сърцето ми със щастие," казва той пред BBC.

Въпросният Томас е французинът Томас Якоб, собственик и основател на Pieta.

Странната история на 16-годишния Робърт, който си купува затворПрез 1943 г. Харвард продава няколко неизползвани парцела за само 1.50 долара, когато 16-годишният Робърт Пинкни - син на местния лекар, решава, че иска да си купи

Якоб, който е бивш закупчик на тъкани за френската модна къща Chanel, се вдъхновява за новото си начинание през 2012 г. след посещение в завода Сан Педро. Якоб, който живеел и работел в Перу, отишъл в затвора с приятел, който преподавал френски език на някои от затворниците.

"Част от затворниците ми казаха, че знаят как да шият и щамповат дрехи, но не могат да упражняват тези свои умения," казва 33-годишният Якоб.

"Осъзнах, че има потенциал да се направи нещо за тези хора, затова реших да основа модна марка, която ще се проектира, произвежда и разпространява от затвора."

Днес компанията има около 50 служители в три перуански затвора, двама за мъже и един за жени, и произвежда по около 1 000 артикула седмично. Затворниците заработват дял от всяка продадена дреха.

Работещите за марката затворници не е нужно да имат предишен опит, а престъпленията, за които са в затвора, варират от дребни кражби до убийство.

Pieta вече има три магазина в Лима, но повечето от артикулите, които след пандемията от коронавирус включват и маски, се продават през уебсайта на компанията. По-голяма част от международните поръчки идват от Австралия, САЩ и от други страни в Южна Америка.

Затворниците получават еквивалента на минималната заплата за страната, но Якоб твърди, че не е започнал производство в затвора, за да пести разходи.

"Текстилната индустрия в Перу е доста добре развита и заради относително голямото производство, бихме могли да намалим разходите си значително, ако изнесем производството извън затвора," казва той.

"Не искам обаче да използвам хората и да ги карам да се чувстват зле. Ние сме социален проект и той няма да обслужва никаква цел, ако преместим производството."

Работата за Pieta също така помага на затворниците да намалят присъдите си и им позволява да се запишат за образователни курсове. Това пък води до намаляване на времето, което им остава да излежат.

"Моята присъда е пет години, но мога да изляза по-бързо, ако уча поне две години," казва Даниел Рохас Паласиос.

Той работи за Pieta от няколко месеца. Освен, че изпраща средства за малката си дъщеря, той използва парите, за плаща обучението си по текстилен дизайн.

Перу не е единствената държава, която позволява на модните компании да произвеждат в затворите. Във Финландия компания на име Papillon прави същото като Pieta от 2009 г.

"Освен, че осигуряваме работа и проекти по реабилитация в затворите, с цел активизирането на затворниците, ние имаме за цел да произвеждаме нашите продукти по възможно най-устойчивия начин," казва пред BBC главният изпълнителен директор на Papillon Тееми Руотсалайнен.

Друга модна марка, която произвежда дрехите си в затвори, е датската Carcel, която прави дрехи в два женски затвора, в Тайланд и Перу.
 

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

A post shared by Carcel (@carcelclothing) on

 

 

Основателката на компанията Вероника ДеСоуза казва, че била вдъхновена, след като посетила женски затвор в Кения. "Надзирателите в затвора казаха, че най-лошото нещо за жените е да не правят нищо. Това води до депресия."

Флориан Ирмингер, главен изпълнителен директор на Penal Reform International, казва че неговата организация подкрепя това затворниците да могат да работят за компании, стига да те да не бъдат експлоатирани.

Българският бизнес

Подобни статии

Най-четени статии

Facebook Коментари

Добави коментар

Екипът на Profit.bg Ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари.
В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

Абонирайте се за електронния
информационен бюлетин на Profit.bg