Разпределянето на дивидент за акционерите е трайна политика на холдинга. Те би следвало да получат дивидент и ръст на цените на акциите, което да се обуславя от доброто развитие на дружеството, коментира за Profit.TV Васил Велев, изпълнителен директор на Стара планина холд.

Дивидентите са малка част от печалбата, която се образува за изминалата година. Основната част от нея се оставя в дружествата, предвид на тежката криза и с оглед на инвестиционните намерения.

В условията на криза, резултатите на дружествата не са толкова предсказуеми, колкото в изминалите години на растеж. От тази гледна точка е правилно да се информира инвестиционната общност по-често, в случая за холдинга - всеки месец.

Около 25-о число на месеца инвеститорите могат да очакват информация относно резултата от предходния месец и очакваните продажби от текущия. Тази информация е добре да се споделя с общността и с цел минимизиране на опасността от изтичане на вътрешна информацията.

Към днешна дата най-слаби са продажбите на повечето дружества от структурата на холдинга за месец май. Тоест, към днешна дата дъното е достигнато през месец май. Колко дълго ще останем там е трудно да се каже, допълни Велев. За юни вече се вижда, че има ръст на продажбите на повечето места. Дали това е временно ще се види в бъдеще.

Има индикации септември месец да започне известно оживяване и ръст в продажбите и търсенето, като това е оптимистична прогноза. Дори и такава обаче, не вещае бързо възстановяване. Ще минат най-вероятно години преди да се върнем на нивата на продажби от 2008 година.

Във всички компании инвестициите не спират и през тази година, въпреки че са преразгледани и ограничени. Имаше планирано разширяване на капацитета, но предвид това, че наблюдаваме спад на търсенето от около три пъти, няма нужда от средства за разширяване на капацитета.

В средата на миналата година се планираше ръст от 15%. Това бяха прогнозите на основните клиенти за тази година. Вместо него обаче, имаме 60% спад, което е безпрецедентно. Нямаше слизане, а „пропадане". От тук нататък компаниите са свити в размерите, в които могат да съществуват в един средносрочен период без да акумулират загуби.

Готвим се да излезем от кризата още по-силни и затова се правят тези инвестиции. В някои от компаниите имаше публично предлагане на емисии, тоест имаме акумулиране на ресурс.