По информация на агенция Reuters нито една модна марка, дори и тези с надпис „произведено в Италия“, не могат да гарантират напълно, че закупената стока действително е излязла от ръцете на тосканските майстори.

Дори може да се окаже, че дългоочакваната чанта от модния подиум е дело на нелегални работници, а изящните ви дамски обувки да са изработени от пластмасови подметки и парчета кожа в някоя китайска провинция, пише руският ежедневник Взгляд.

Работата е в това, че много европейски дизайнери отдавна замениха родните си страни с държавите на Изток заради евтината работна сила.

Междувременно много европейски производители на луксозни предмети уверяваха потребителите, че производството им и занапред ще е в непосредствена близост до родната страна.

Други продължиха настъплението си с доводите, че чрез усвояването на нови територии може да се повиши качеството на продукцията, както и да се допринесе за творческия потенциал на компанията.

„Каква е разликата в коя точка на света сме произвели продукцията си. В компанията има майстори и строг контрол, следящ за качеството на продукцията,“ пояснил зам. директора на модната къща Giorgio Armani Джон Хукс.

Според Хукс възможностите на международната производствена база са практически неограничени. Относително ниските разходи за заплати в азиатския регион позволява изразходването на повече средства за качествени тъкани и сложни методи за обработката им. Поради това крайният продукт фактически ще е по-сложен и интересен от европейския им аналог, където доходът на глава от населението е висок.

Освен това, източните страни, с богатата си културна история и традиции в производството в текстила, като Китай и Индия и редица други азиатски държави на теория са длъжни да заемат челни позиции по производство на луксозни дрехи и съпътстващите ги аксесоари.

Така например Япония засенчи Европа като специалист в областта на някои аксесоари и тъкани, в частност първокачествения памук. Освен това компанията Luxottica Group, която произвежда очила за марките Prada и Chanel, откри фабрика точно в тази държава. Предприятието произвежда специални позлатени очила, предназначен за каймака на японското общество.

„Но ако вниманието на купувачите е насочено единствено към марките „Произведено в Италия“ или “Произведено във Франция“, то ние имаме една стока, която притежава най-важното,“ смята той - „Робското уважение към марките води до това, че стойността на крайния продукт се качва до небето“.

Подобна тенденция засяга не само европейските, но и азиатски потребители, които също имат специално отношение към производителите на луксозни стоки. Нагласите на азиатските потребители започват да имат все по-голямо значение.

„Фундаменталният въпрос, който всеки трябва да си зададете, е струва ли си залагането на карта репутацията на вашата марка, за да спечелите от производствения процес на стоките. Аз смятам, че отговорът ни е следният – не. Eто защо ние няма да постъпим по този начин,“ коментира президентът на Bottega Veneta Патриццио ди Марко.

Правилото е следното – цената на продукта е в пряка зависимост от взискателността на целевата аудитория. Производството на търговската марка Bottega Veneta, която ръчно шие кожени чанти, като най-обикновената сред тях може да се намери в Япония срещу 200 хил. йени (1 857 щ. д.), се намира единствено в Северна Италия.

Към подобна стратегия, встрани от любовта към интернационалното производство, се придържа и модната къща Giorgio Armani, когато стане дума за стоки в категорията „лукс“, произвеждащи се единствено в Италия.