Уволнявай бързо. Раздялата с неподходящите хора не ви прави безмилостни
Най-голямото предизвикателство, с което предприемачите и мениджърите се сблъскват – независимо дали градят компания от нулата, опитват се да оцеляват, или се разрастват – не е продуктът, нито продажбите, нито дори маркетингът.
Най-голямото предизвикателство е намирането най-добрите кадри, което води след себе си друго – как да се разделим с компромисните.
„В миналото се е случвало да работя с някого просто защото е по-лесно, отколкото да намеря нов служител, въпреки че с цялото си същество съм знаела, че този човек не е подходящ за нашата компания“, разказва за Insider Мелиса Куан, съосновател и главен изпълнителен директор на eWebinar.
“След като прахосах твърде много време и пари в отбягване на тежкия разговор, най-накрая научих колко важно е да уволняваме бързо“, добавя Куан, която през последните 13 години основава три стартъпа без да разчита на институционален капитал.
„През първите две години имахме пет погрешни назначения, които в крайна сметка ни струваха $450 000, тъй като не ги уволнихме достатъчно бързо“, казва още Куан.
Концепцията „наемай бавно, уволнявай бързо“ набра популярност благодарение на стартъп културата.
Тя се отнася до гъвкавостта, необходима на една компания, за да се разраства в конкурентна среда. Колкото и проста и очевадна да звучи, прилагането ѝ на практика изисква увереност, яснота и зрялост.
Бързото уволняване не означава да отстраните някого още при първата поява на съмнение, нито пък, че не трябва все пак да опитате да се сработите с него в някакъв разумен срок, или да проведете няколко разговора, преди да стигнете до крайното решение.
Означава да осъзнавате и да сте убедени кога е необходимо да се разделите с неподходящия служител, тъй като нещата не вървят. Понякога заради вас, понякога заради него, а понякога – и двете, коментира Куан.
Трябва да имате куража да проведете този труден разговор с човек, когото харесвате, защото така е редно да постъпите спрямо него, кариерата му и компанията; да вярвате на инстинкта си, да се абстрахирате от емоциите и да бъдете откровени за неудовлетворените си очаквания.
За да изтъкне колко е важно да се разделяме с неподходящите партньори и служители навреме, Мелиса Куан дава пет примера за компании и хора, с които е трябвало да скъса много по-рано - и посочва колко са ѝ стрували.
Не работете със софтуерна компания, която подценява проекта ви
„Наех агенция за разработване на софтуер, която предлага услугите си на други компании, за да изпълнява функциите на главен техноличен директор, тъй като тогава не смятах, че ми е нужен съосновател. Нейната роля беше да изготви първоначалната версия на нашия продукт, преди да го възложим на друг външен екип. По онова време обаче агенцията нямаше достатъчно опит в изграждането на платформи от нулата и неволно подцени мащаба на проекта и уменията, които бяха необходими“, разказва Куан.
„Тъй като компанията беше собственост на приятел, не се усъмних в капацитета ѝ достатъчно рано. Сега осъзнавам колко наивна съм била да правя опити да градя стартъп без съосновател с технологичен профил. Така по-късно намерих своя главен технологичен директор. Въпреки неприятностите, всичко приключи благополучно“, посочва съоснователят на eWebinar и оценява посоченият горчив опит на $250 000 в рамките на 10 месеца.
Не наемайте някого само защото „ще ви излезе евтино“
Поради липсата на институционален капитал Куан и колегите ѝ решават, че трябва да направят отстъпка – т.е. вместо най-подходящия човек за работата, да наемат кандидат, когото могат да си позволят.
„Всеки компромис с качеството ни връщаше в началото“, казва сега Куан. Въпросният компромис ѝ е струвал $5000 в рамките на 2 месеца.
„Вече назначаваме само най-добрите за поставената цел и никога не преговаряме за възнаграждението. Ако даден кандидат не ни е по джоба, продължаваме напред или обсъждаме с него възможността да променим мащаба на проекта, за да имаме взаимна изгода.“
Не наемайте агенции с цел да решат проблем, за който вие не знаете нищо
„Никой от екипа ни нямаше понятие от маркетинг, а отчаяно искахме да оптимизираме сайта си за търсачките. Затова наехме няколко компании и им дадохме пълна свобода. Искахме нещата да се получат, затова си внушихме, че трябва да им дадем още време“, разказва Куан за опита си с маркетинговите агенции, който ѝ струва $50 000 в рамките на 11 месеца.
От него тя научва, че не бива да разчиташ на някого да ти реши проблема, когато нямаш елементарно разбиране за работата, която трябва да се свърши. „Решихме да се научим сами, запретнахме ръкави и в момента имаме собствена стратегия за съдържание.“
Не избързвайте с платените рекламни консултанти
Нито един „пресен“ стартъп не бива да харчи пари за реклама – продуктът е твърде „неузрял“, а компанията все още няма имидж, съветва Куан.
Идвайки от сферата на търговията обаче, където продажбите се осъществяват чрез лични срещи, тя не е знаела това в ранните години на предприемаческия си път. „Искахме да вдигнем пробните регистрации, затова решихме да заложим на платен маркетингов канал. Консултантите ни казаха, че никога не е твърде рано и че могат да експериментират дори с много малко средства и към тях да начисляват предварителната тарифа.“
Научен урок за $15 000 в рамките на 9 месеца: когато продуктовата ви категория е твърде нова и хората не могат веднага да разберат каква стойност им носи тя, разходите за реклама са безсмислени. Необходимо е много повече от лъскави заглавия и увлекателни платени публикации, за да привлечете клиенти.
Внимавайте с изпълнителните директори, работили само за големи компании
„Назначихме човек, пожънал много успехи в големи, финансово стабилни и „тромави“ компании. Работата в стартъп обаче изисква борбеност и гъвкавост, нехарактерни за хората от корпоративния сектор“, обобщава Куан.
„Той беше приятел, който се съгласи на 50% по-ниска заплата, за да стане част от екипа ни. Чувствах се лично отговорна за успеха му в компанията и твърде дълго и упорито се старах нещата да потръгнат. Провалът беше един от най-болезнените, защото ми струва нашето приятелство“, разказва още тя.
В парично изражение става дума за $130 000 в рамките на 12 месеца.
Най-скъпо обаче плащаме за неправилните назначения не с пари, а с време и, за жалост, понякога с приятелства. Не всяка цена може да бъде избегната – защото не знаем какво не знаем, но може да бъде намалена, като „уволняваме бързо“.
По този начин постигаме две неща:
1. Редуцираме загубите, променяме стратегията и намираме по-подходящ кандидат;
2. Даваме възможност на освободения кадър да намери своето място.
Бързото уволняване не ви прави безжалостни, а проницателни
На фона на масовите съкращения темата е чувствителна, тъй като изразът има отрицателно значение – подхранва схващането, че работодателите са зли, а на лидерите не им пука за техните екипи.
Действително има изпълнителни директори, които печелят милиони, докато служителите им стачкуват за по-високи заплати, или са в списъка на най-богатите, а не се отнасят – нито плащат – добре на персонала си.
Съществуват и немалко „раздути“ стартъпи, назначили излишно голям брой служители, за да „складират“ таланти просто защото са можели да си го позволят, а след това са ги уволнили поради невъзможност да изградят бизнес, който да ги издържа.
Всички тези примери са възмутителни, но повечето компании не са като тях. „Повечето са малки бизнеси с обикновени хора, които работят усърдно, за да се прехранват, изграждайки нещо стойностно“, казва Куан.
Важно е да „уволняваме бързо“, защото всеки долар, евро или лев е от значение: ако отива на грешното място, не отива на правилното.