Технологиите, които могат да намалят въглеродните емисии в атмосферата, имат потенциал да се превърнат в нож с две остриета, тъй като могат да доведат до поскъпване на основни хранителни продукти, твърдят учени, цитирани от BBC.

Машините за улавяне и складиране на парникови емисии ще бъдат необходими, ако човечеството иска да постигне целта, заложена в Парижкото споразумение за климата от 2015 г.

Те изискват достигането на т. нар. "въглеродна неутралност" до 2050 г., така че повишението на средната температура на Земята да не надхвърли 1.5 градуса по Целзий.

Намаляването на емитираните от човешката дейност въглеродни емисии обаче няма да е достатъчно. Според климатичните експерти постигането на целите няма да е възможно без замяната на част от енергийните източници с т. нар. BECCS (от англ. - Bioenergy with Carbon Capture and Storage).

Това е технология, която позволява отглеждане на биомаса, поглъщаща въглеродния диоксид от атмосферата, а впоследствие изгаряна в специални инсталации за производство на електричество, които обаче улавят и складират въглеродния диоксид, вместо да го пускат в атмосферата.

Проблемът е, че този метод изисква големи площи земя да бъдат заделени точно за тази цел. Подобен ход би ограничил наличните обработваеми земеделски земи и то в период на нарастване на световното население и растящо търсене на хранителни продукти.

Другият възможен подход е използването на т. нар. DAC (Direct Air Capture), или директно улавяне на емисиите от атмосферата. Научните изследвания обаче показват, че тези машини изискват голям енергиен и воден ресурс.

Енергията, необходима за тяхната работа, е еквивалента на 115% от цялото глобално потребление на природен газ и 35% от това на водни ресурси към момента.

Площите, необходими за тези инсталации, няма да са толкова големи, колкото за BECCS, но въпреки това ще имат нужда от засаждане на нови технически култури и залесяване, които също биха ограничили достъпа до обработваема земеделска земя.

Как соларната енергия промени световния пазар на хероин?Хелманд е провинция в южната част на Афганистан, където е съсредоточено основното производство на опиумен мак

В резултат на това цените на много основни хранителни продукти, като царевицата, пшеницата и ориза, ще поскъпнат драстично, особено в някои части на света, където обработваемите земи, така или иначе, са малко.

Типичен пример е регионът на Субсахарска Африка, който заема по-голямата част от континента. Там поскъпването на основните зърнени култури може да е от пет до шест пъти.

В Индия, Пакистан и някои други азиатски държави поскъпването ще е от три до пет пъти, а в Европа и Южна Америка - двойно или тройно, смятат още изследователите.

Защитниците на технологиите за улавяне на въглеродните емисии обаче не са съгласни с тези изводи и правят уточнението, че не всички машини са еднакви. По думите им вече има разработени алтернативни методи, които не изискват консумацията на толкова голям енергиен и воден ресурс.

Има обаче нещо, за което и учените, изследващи ефекта от DAC върху земеделските култури, и поддръжниците на тази технология са единодушни - колкото повече се бави прилагането на методите за ограничаване на парниковите газове в атмосферата, толкова по-силен ще бъде негативният ефект върху земеделието и производството на хранителни продукти.

Според Андерс Кларънс, който е един от авторите на проучването, технологиите за улавяне и складиране на емисии безспорно ще изиграят своята роля, но те не бива да бъдат поставяне като първостепенен приоритет. Според него най-важното е да бъде ограничено в максимална степен потреблението на изкопаеми горива.